О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
гр.София, 01.07.2013година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 1831/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №1856 на Софийски апелативен съд, постановено на 26.11.2012год. по в.гр.дело №184/2012год. в частта, с която след отмяна на решение от 08.11.2011г., постановено по гр. д. № 2216/2011г. по описа на Софийски градски съд, Столична община е осъдена да заплати на М. И. В. и П. И. А. като наследници на починалата М. Н. П. на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 50 ЗЗЖ сумата 20 000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от ухапване от безстопанствено куче на 03.12.2009г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 03.12.2009г. до окончателното изплащане, и 1500лв. деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена от Столична община, представлявана от адв.А. Д. от САК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси : кои действия или бездействия ангажират отговорността на Столична община /СО/ за вреди, причинени от безстопанствени кучета и от къде произтича тяхната противоправност, възложено ли е от закона постигането на определен резултат; каква е формата на деянието на състава по чл. 49 от ЗЗД в конкретния казус и реализирана ли е тя; безстопанствено ли е причинилото вреди куче или е просто куче, проведено ли е нужното доказване, как се определя размерът на обезщетението – прави оплакване, че е завишен. Счита, че по тези въпроси има противоречие на въззивното решение със задължителната за съдилищата практика и се разрешават противоречиво от съдилищата – чл.280 т.1 и т.2 ГПК, и че разглеждането им би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага, че основание за допускане на обжалването е неправилният анализ на доказателствата, съставляващ процесуално нарушение, и необосноваността на решението в частта, касаеща размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди. На тези основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответниците по касация М. И. В. и П. И. А. не вземат становище.
Касационната жалба срещу решението в обжалвана част е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното :
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено при неправилна правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.50 ЗЗД. Съобразявайки обстоятелствената част и петитума на исковата молба е приел, че искът е с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.50 ЗЗЖ. Приел е също, че общината е задължена по силата на ЗЗЖ да програмира овладяването на популациите на безстопанствените кучета и да предвиди средства за изпълнението им. Касаторът е създал общинско предприятие, което да изпълни тази задача, но неговата дейност не е била достатъчно ефективна за осъществяване на предвидените в закона цели, в частност настаняване на агресивните бездомни кучета в изолатори. В резултат на това ищцата е била ухапана от куче, което въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че е безстопанствено и агресивно. Недостатъчната активност на специализираните общински структури обуславя ангажирането на отговорността на общината за репариране на причинените на ищцата вреди. Размерът на същите е определен от съда след отчитане на тежестта на увреждането, продължителността на лечебния възстановителен период, интензивността на болките и страданията, възникналата страхова невроза.
При тези мотиви на въззивния съд единственият формулиран в изложението на касатора правен въпрос, който обуславя въззивното решение, е този за релевантното поведение на общински служители, годно да ангажира отговорността на СО за вреди, причинени от безстопанствени кучета и за противоправността на това поведение. Той обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Представените от касатора решения на СГС действително отхвърлят предявените срещу общината искове за обезщетяване на вреди, но те са мотивирани не с това, че не е извършено противоправно бездействие от представители на СО, а поради това, че ищците по делата не са провели успешно доказване на твърденията си (че вредите са причинени от ухапване на куче или, ако е установено ухапване, че кучето няма стопанин). Поради това по поставения въпрос противоречива практика не се установява. Няма противоречие и със задължителната практика – приложеното от касатора решение №488 от 07.02.2012г. по гр.д.№899/2010г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което даденото правно разрешение на въпроса е идентично на приетото с въззивното решение. Следва да се има предвид, че практиката по този въпрос е уеднаквена от ВКС с поредица решения, постановени съгласно чл. 291 от ГПК (по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., гр. д. № 424/2009 г., IV г. о., гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., гр. д. № 924/2010 г., IV г. о., гр. д. № 1533/2010 г., III г. о. и др.). В тях се приема, че общините са длъжни да изпълняват правомощията си с оглед доброто управление на съответните обществени процеси и да извършват необходимите за постигане на тази цел действия. Общината не дължи обезщетение, ако чрез свои представители е предприела предписаното от закона действие с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди. Ако не предприеме действието или го предприеме без служителите й да проявят дължимата грижа, тя отговаря за вредите, настъпили в резултат на неизпълнението. След като практиката е уеднаквена (и обжалваното решение е съобразено с нея), поставеният въпрос не може да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Останалите поставени в изложението въпроси не са правни. Питането каква е формата на деянието на състава по чл. 49 от ЗЗД в конкретния казус и реализирана ли е тя, касае фактите по делото, а в производството по чл. 288 от ГПК фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка. Във фазата по допускане на обжалването касационната инстанция разглежда само правните разрешения на въззивния съд, включително процесуалноправните във връзка с процеса на доказване, но не и установените факти. Същото важи и по въпроса безстопанствено ли е конкретното причинило вредите куче – касае се за подлежащ на доказване правопораждащ факт и въпросът дали той действително се е осъществил, не може да бъде поставян на този етап.
Във връзка с направените в изложението на СО доводи за неправилен анализ на доказателствата, процесуални нарушения и необоснованост на решението, тяхното обсъждане в производството по чл. 288 от ГПК е недопустимо. Евентуално наличие на такива пороци може да бъде обсъждано в производство по същество (чл. 290 от ГПК), като касационни основания, но не и в производството по допускане на касационното обжалване.
Съобразно изхода разноски за касатора не се следват, а ответниците по касационната жалба не са претендирали присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1856 на Софийски апелативен съд, постановено на 26.11.2012год. по в.гр.дело №184/2012год., в частта, с която след отмяна на решение от 08.11.2011г., постановено по гр. д. № 2216/2011г. по описа на Софийски градски съд, Столична община е осъдена да заплати на М. И. В. и П. И. А. като наследници на починалата М. Н. П. на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 50 ЗЗЖ сумата 20 000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от ухапване от безстопанствено куче на 03.12.2009г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 03.12.2009г. до окончателното изплащане, и 1500лв. деловодни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: