О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София,25.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2575 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. А. Г., чрез адв. И. С., срещу въззивно решение № 216/04.02.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2984/2014 г. в частта по чл. 127а СК.
Излага доводи за противоречие с материалния закон – съдът е поставил детето в риск, защото майката можела да го изведе в чужбина и да не го върне, детето желаело да запази отношенията с бащата, чийто права също били нарушени, защото имал право на лични срещи два пъти в месеца.
Насрещната страна П. Д. С., чрез адв. Г. С. Г., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Спорът е по чл. 127а СК.
С обжалваното решение, въпреки непрецизният диспозитив, Пловдивският окръжен съд е постановил решение по чл. 127 а СК, заместващо съгласието на бащата И. А. Г., като е дал разрешение на П. Д. С. да извежда малолетното си дете А. И. Г. в държавите членки на Европейския съюз, до навършване на пълнолетие, за период от един месец всяка година, който да не съвпада с летния месец, в който бащата следва да осъществява режим на лични отношения с детето.
По делото е установено, че детето А. е родено на 19.05.2003 г. от майка П. С. и баща И. Г.. Бракът между родителите е прекратен с развод. Съгласно одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК от 1986 г., отм., родителските права върху детето А. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Съдът е установил, че бащата създава затруднения при извеждане на детето извън граница, като е намерил, че е в интерес на малолетната А. да пътува с майката в чужбина. Преценил е, че няма да бъдат застрашени правата на детето и на родителите, ако пътуването се извършва в държави членки на Европейския съюз и до един месец всяка календарна година, който да не съвпада с летния месец, определен за лични контакти на бащата с А..
В изложението към касационната жалба няма поставен правен въпрос – изложението повтаря съдържанието на касационната жалба с твърдение за неправилност на въззивния съдебен акт – съдът не се бил съобразил с възрастта на детето и не е преценил интереса на детето. Твърди се противоречие със задължителна практика на ВКС – решение № 224/2014 г. по гр.д. № 953 на ВКС, ІV г.о., според която най-често даването на разрешение по чл. 127а СК със срок до навършване на пълнолетие на детето било в интерес на непълнолетни деца, а в случая се касаело за малолетно дете, което било изложено на риск, а постановеното решение би довело до отчуждаване на детето от бащата. Според решение № 116/2014 г. по гр.д. 0 5156/2013 г. на ВКС, І. г.о., интересът на детето следвало да се преценява във всеки конкретен случай, а в обжалваното решение не е било поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се била лишила от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права.
Липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК препятства преценката на касационната инстанция за наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
Независимо от това, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав намира, че няма основания за разглеждане по същество на касационната жалба.
Цитираните от касатора съдебни актове разглеждат други хипотези – на дадени разрешения за извеждане на дете извън страната от единия родител, без ограничение, до навършване на пълнолетие. В случая, съдът е ограничил подобна възможност само до един месец всяка година и само до държави членки на Европейския съюз. Съдът, също така, е преценил конкретните обстоятелства по делото и е взел решение преди всичко с оглед благополучието на малолетната А..
Следва да се посочи, че по никакъв начин не се злепоставят интересите на детето, напротив, в негов интерес е да опознава нови страни и места. От друга страна, не са нарушени правата на бащата и на самото дете да осъществяват личен контакт помежду си, като е несериозно твърдението, че пътуване, с продължителност до един месец през календарна година, само защото е в чужбина, би довело до отчуждаване между бащата и дъщерята. За по-продължителни пътувания извън страната, както и във всички случаи на пътуване извън държавите членки на Европейския съюз, въззивното решение по чл. 127а СК не може да замести съгласието на бащата.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 150 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 216/04.02.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2984/2014 г. в частта, с която е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата И. А. Г., на майката П. Д. С. да извежда малолетното дете А. И. Г. в държавите членки на Европейския съюз, до навършване на пълнолетие, за период от един месец всяка година, който да не съвпада с летния месец, в който бащата следва да осъществява режим на лични отношения с детето, на осн. чл. 127а СК.
ОСЪЖДА И. А. Г. да заплати на П. Д. С. сумата в размер на 150 лв., сторени разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: