1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
ГР.С., 18.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №723/12 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. и др., чрез общия им пълномощник адв. Ст. И. срещу въззивното определение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по ч.гр.д. №810/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касатора иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на наследствено правоотношение, поради нередовна искова молба и недопустимост на иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна.
В. съд е споделил извода в обжалваното пред него първоинстанционно определение, че ищецът не е обосновал правния си интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за претендираното с иска установяване. В случая липсват данни за оспорване на твърдяното правоотношение от ответниците, срещу които е насочен искът; ищецът може да се снабди с документ за наследниците на наследодателя по установения за това административен ред по ЗГР, като не твърди да го е използвал и правото му да е отречено от компетентния да издаде удостоверение за наследници орган. ОС не е разгледал жалбите на посочените от ищеца като сънаследници на общия наследодател лица, които до прекратяване на производството от първоинст. съд не са конституирани като страни по делото.
За допускане на обжалването касаторите не се позовават на конкретно основание по чл.280, ал.1 от ГПК. Поставят три въпроса, по които изводите на въззивния съд „не намират законова опора”. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по установителния иск.
Ходът на съдебното производство е обусловен от редовното предявяване и допустимостта на иска. При констатацията на съда за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска, към който сънаследниците са поискали да се присъединят като необходими другари, липсва редовно учредено процесуално правоотношение, в което да встъпят. Затова неоснователен е доводът в жалбата за нарушаване на процесуалните им права с това, че не са конституирани по делото и не са им дадени същите като на ищеца указания – чл.216, ал.2 от ГПК, а въззивното определение, с което частните им жалби са оставени без разглеждане е правилно.
Прекратяването на производството не е пречка искът да се предяви отново от участниците в правоотношението, като се обоснове правният интерес от воденето му, в смисъла указан по –горе.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Добрич по ч.гр.д. №810/12 г. от 8.10.12 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно определение в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: