О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№836
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 287/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Б. Д. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 46112 от 21.06.2010 год. срещу въззивното решение от 21.10.2009 год. по гр.дело № 3844/2007 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-а въззивен състав в частта, с която след като е отменено решението от 17.07.2007 год. по гр.дело № 12189/2004 год. на Софийския районен съд, 63-ти състав в съответните части, е определена действителната оценка на поставения в дял на жалбоподателката по чл.288, ал.2 ГПК/отм./ апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в размер на 103 700 лева и са присъдени суми за уравнение на дяловете на останалите съделители Х. И. Д. Й. ф. Ф., В. И. Д., В. И. Д. и С. И. Д. – по 10 370 лева на всеки от тях в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Х. И. Д. Йенер фон Ф. е осъден да заплати на жалбоподателката сумата 0,91 лева – съразмерна на дела му част от платен от Д. заем за покупка на делбения имот.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с искане да бъде отменено въззивното решение в обжалваните части, като сумите за уравнение на дяловете се изчислят върху 30 800 лева, която част от общата стойност на жилището към настоящия момент – 103 700 лева, не е била покрита с изплатения от жалбоподателката заем, равняващ се сега на 72 900,06 лева/70.299%/. Поддържа се, че ответникът по иска по чл.286 ГПК следва да заплати 7 290 лева, както и своята част от лихвата за забавата, съответстваща на неговия дял – 1 142,14 лева или общо 8 432,14 лева. Според жалбоподателката, по претенцията по сметки се дължи действителната сума, с която е изплатен дълга за апартамента, без да се изчислява деноминацията на лева, тъй като тази сума е съотносима към стойността на жилището, която към момента на придобиването му е била в размер на 12 966 лева, а не 1 297 лева. Твърди се, че е недопустимо стойността на имота да бъде актуална към момента на последното съдебно заседание, а по отношение на дълга да се прилага Закона за деноминацията, без да се вземе в предвид действителната покупателна стойност на дълга към момента на изплащането му.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/следва ли при определяне стойността на претенцията по сметки да се прилага принципа на деноминацията на лева; б/ след като се касае до ипотечен дълг за изплащане на имот, не следва ли да се вземе предвид неговото процентно съотношение към стойността на имота към момента на отпускане на кредита, респ. закупуването на имота? По отношение на възлагателната цена и твърденията за необсъждане на доказателствата, жалбоподателката се позовава на противоречие с решение № 508 от 17.06.1994 год. по гр.дело № 386/1994 год. на ВС, І г.о. и решение № 35 по гр.дело № 901/2000 год. на ВКС, ІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С въззивното решение е възприета като най-актуална последната оценка на апартамента по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 01.09.2009 год., която се равнява на 103 700 лева. Въз основа на нея е прието, че дължимите от Е. Д. суми за уравнение на дяловете на останалите съделители поотделно, съразмерно дяловете им от по * идеална част възлизат на стойност по 10 370 лева за всеки от тях.
По отношение на претенцията по сметки е прието, че Е. Д. е изплатила за целия кредит и лихви общо 9 108/неденоминирани/ или 9.11/деноминирани/лева, от която сума съсобственикът Ф. Ф. й дължи 0,91 лева/деноминирани/, които съответстват на неговия наследствен дял от 1/10 ид.ч. Съдът е приложил чл.1, ал.1 от Закона за деноминацията на лева /Обн., ДВ, бр.20 от 1999 год., в сила от 05.07.1999 год./, съгласно който българският лев се деноминира, като 1 000 стари лева се заменят за 1 нов лев.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречат разрешенията, дадени с обжалваното въззивно решение.
Липсва предпоставката и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В. съд е възприел като най-актуална съвременната пазарна цена на процесния апартамент, която съгласно допълнителното заключение на вещото лице инж.Д. Н. М., прието в заседанието за решаване на делото на 12.10.2009 год., възлиза на 103 700 лева. Липсва противоречие на въззивното решение с приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 508 от 17.06.1994 год. по гр.дело № 386/1994 год. І г.о., в което е посочено, че оценката на възложеното при делбата жилище се прави към датата на влизане в сила на съдебното решение за възлагане.
Представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 35 по гр.дело № 901/2000 год. на ВКС, ІІ г.о. касае оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.188 ГПК/отм./, поддържано с касационната жалба: необсъждане на доказателствата по делото, и в частност заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Доводите в касационната жалба, че градският съд не е взел предвид счетоводните експертизи в частта досежно размера на процентното съотношение на внесената първоначално сума за заплащане на апартамента и размера на отпуснатия заем, както и по отношение на лихвата за забава, дължима от ответниците върху изплатената от жалбоподателката част от апартамента, съставляват оплаквания за пороци на решението по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК. По тях обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК се проверява само дали са налице основания за разглеждане на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, за да се отговори на въпроса дали обжалваното решение противоречи на решение № 35 по гр.дело № 901/2000 год., в което е констатирано нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.20 ЗЗД – необсъждане на клаузи относно срока на сключване на договора, би означавало още в производството по чл.288 ГПК да се извършва проверка на основателността на оплакванията за съществени нарушения на процесуални правила, което е недопустимо, тъй като би довело до обезсмисляне на т.н. факултативна касация, ограничаваща касационния контрол посредством установените в ГПК критерии за селектиране на жалбите.
Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос: следва ли при определяне стойността на претенцията по сметки да се приложи принципа на деноминацията на лева – от една страна, а от друга – не следва ли да се вземе предвид процентното съотношение на ипотечния дълг за изплащане на имота към стойността на последния към момента на отпускане на кредита, респ. закупуването на имота, не може да обоснове наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката не се позовава на непълноти, неясноти или противоречия на относимите към казуса материалноправни норми, нито на необходимост от тълкуване на приложимите разпоредби, в т.ч. и на чл.1, ал.1 от Закона за деноминацията на лева /в сила от 05.07.1999 год./. Съдържанието на понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено в т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Според него, двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ, като във всички случаи допускането на касационно обжалване на това основание трябва да допринася за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /чл.5 ГПК/. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК обаче отстраняването на евентуални нарушения, допуснати при постановяване на обжалвано въззивно решение засяга само съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество и липсва приносния характер за правоприлагането, който се има предвид по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, липсва предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.10.2009 год. по гр.дело № 3844/2007 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-а въззивен състав, по жалба вх.№ 46112 от 21.06.2010 год. на Е. Б. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/