О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр. София 19.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7396 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] против решение № 320/13.09.2013 г. по в.гр.дело № 597/2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 189/26.06.2013 г. по гр.дело № 456/2013 г. на Районен съд [населено място], с което са уважени предявени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ от ответника по жалбата Б. Д. П. за признаване за незаконно на уволнението, наложено със заповед №71/14.02.2013 г., извършено на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинист локомотивен, маневрена работа” в Л. р. Д., З. Е. в [фирма] [населено място] и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата 2 064.13 лв.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1.длъжен ли е работодателят в хода на воденото от него дисциплинарно производство да оценява само доказателства, които сам е събрал, 2. какви способи за събиране на доказателства може да използва работодателят в хода на водено от него дисциплинарно производство, за да установи факта на извършено дисциплинарно нарушение от негов работник или служител, 3. в хода на воденото от работодателя дисциплинарно производство може ли работодателят да се позовава на доказателства, събрани в хода на друго производство водено във връзка със същите фактически обстоятелства, както дисциплинарното, включително събрани в хода на водено наказателно производство, 4. в хода на воденото от работодателя дисциплинарно производство може ли работодателят да се позовава на заключението на извършена в хода на водено по същия повод наказателно производство дактилоскопна експертиза, доколкото работодателят не би могъл самостоятелно в качеството му на работодател да възложи изготвянето на такава частна дактилоскопна експертиза поради липсата на законово основание да изземе дактилоскопен материал от своя работник или служител, 5. в хода на воденото от работодателя дисциплинарно производство може ли работодателят да се позовава на показания на свидетели, които са дадени в хода на досъдебно производство, поради обстоятелствата, че посочените свидетели стоят извън структурата на работодателя и той не разполага с правна възможност да разпита сам тези свидетели, 6. допустимо ли е в хода на водено гражданско производство във връзка с наложено дисциплинарно наказание да се приобщават и оценяват доказателства, събрани в хода на водено по същия повод наказателно производство, ако същите доказателства са използвани от работодателя в хода на проведеното от него дисциплинарно производство за установяване на факта на извършеното дисциплинарно нарушение, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 7. в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е позовал и е мотивирал изцяло решението си с мотивите на приобщено по гражданското дело постановление на Районна прокуратура Д., от мотивите на което въззивният съд е установил, че наказателна отговорност на ищеца не следва да бъде ангажирана, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 142/01.12.1966 г. по гр.дело № 112/66 г. на ОСГК на ВС, решение № 153/10.06.2011 г. по гр.дело № 185/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, решение № 282/02.11.2012 г. по гр.дело № 684/2012 г. на Окръжен съд [населено място], 8. в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд приел, че щом по воденото наказателно производство не са установени данни за ангажиране на наказателна отговорност, не са налице и данни за извършено дисциплинарно нарушение – решение № 242/21.05.2012 г. по гр.дело № 932/2011 г. на ВКС, решение № 967/18.12.2009 г. по гр.дело № 231/2009 г. на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 9. в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение без да е обсъдил в мотивите към решението събраните по делото доказателства и без да е обсъдил доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба. Цитирани са решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, ППВС № 1/53 г., 10. може ли гражданския съд да приобщава и да се позовава на заключения на експертизи, изготвени в хода на водено наказателно производство, решаван противоречиво от съдилищата – решение от 05.01.2012 г. по гр.дело № 262/2011 г. на Врачанския окръжен съд решение № 109/11.03.2013 г. по гр.дело № 126/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Ответникът по жалбата Б. Д. П., чрез адв. В. Т. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, че част от въпросите са правни, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Изразил е и становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Б. Д. П. със заповед № 71/14.02.2013 г. на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение 2064.13 лв.
От фактическа страна е установено, че ответникът по жалбата Б. П. е заемал длъжността „машинист, локомотивен, маневрена работа – III гр.” в Л. р. Д. при [фирма] [населено място] на основание трудов договор. Със Заповед №71/14.02.2013 г., издадена от двамата управители на дружеството-жалбоподател на ищеца е наложено дисциплинарно наказание”уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 26.02.2013 г.,от който момент е прекратен и трудовият му договор.
Съдът е взел предвид разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му и е приел, че моментът, от който започва да тече кратък двумесечен срок, е същият, в който е открито самото дисциплинарно нарушение. Приел е, че съобразно ал.1 на чл.194 от КТ на откритото дисциплинарно нарушение се налага съответното дисциплинарно наказание в двумесечен срок от откриване на нарушението , но не по-късно от 1 година от извършването му.
Като е взел предвид обжалваната Заповед №71/14.02.2013 г. съдът е приел, че нарушението на трудовата дисциплина, което е вменено на ищеца Б. П. е извършено на 25.10.2012 г.
Съдът е приел, че не е установено нарушението на трудовата дисциплина от ищеца да е открито на 25.10.2012 г. Преценил е за неправилен извода на първоинстанционния съд, че откриването на нарушението е станало на 25.10.2012 г. Прието е, че откриването на нарушението е станало със сигнално писмо по чл.57,ал.2 ЗМВР изх. № 9907/20.12.2012 г. на РУ”Т. п.” С. З., с което работодателят е бил уведомен,че в хода на воденото досъдебно производство №217/2012 г. и след извършено разследване е била установена съпричастността на ищеца-локомотивен машинист към деяние, изразяващо се в нерегламентирано източване на общо 81,20 литра дизелово гориво от горивната система на локомотив №06114 по време на влакова работа на 25.10.2012 г., което сигнално писмо е било получено от работодателя на 01.01.2013г. Според съда от този момент текат сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Взето е предвид, че ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и че за времето, през което е бил в такъв отпуск-5 дена сроковете не са текли, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 26.02.2013 г., към който момент срока за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл. С оглед на това съдът е направил извода, че при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца работодателят не е нарушил разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел за установено, че процесната заповед за уволнение е издадена от компетентен орган, посочени са фактически основания и мотиви, съответно при издаването й не са допуснати съществени нарушения, водещи до нейната отмяна само на това основание, че е спазена и процедурата по поискване и даване на обяснения във връзка с дисциплинарното производство спрямо ищеца.
Приел е, че заповедта за уволнение на ищеца и прекратяване на трудовия му договор е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят в качеството на работодател не е установил в условията на пълно и главно доказване законността на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание-уволнение на ищеца и е прекратен трудовия му договор на посочените в заповедта основания. Прието е, че посочените в заповедта няколко нарушения на трудовата дисциплина не са установени от представените от жалбоподателя доказателства.
Съдът е приел, че от съдържанието на сигналното писмо, според което ищецът е съпричастен със събитието противоправно отнемане на имущество-81,20 литра дизелово гориво, източено от ищеца от горивната система на локомотив №06114.3 при работата си на 25.10.2012 г. не е установен субект на нарушението, съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като дисциплинарно нарушение извършено от ищеца. Според въззивния съд по делото е установено, че на 25.10.2012г. ищецът бил на работа на процесния локомотив в изпълнение на заеманата длъжност и на същата дата е открито изхвърлено определено количество дизелово гориво по трасето, по което е преминавал влака. Прието е, че от ангажираните от жалбоподателя – работодател доказателства не са установени фактически обстоятелства, от които да се направи извода, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Прието е, че в дисциплинарното производство, по повод постъпилия сигнал освен обясненията на ищеца, не са събрани никакви доказателства, от които да се изведе извод, че ищецът на посочената в заповедта за уволнение дата е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение – отнел 81.20 литра дизелово гориво, като ги е източил от горивната система на локомотив № 06114.3 заедно с помощник-машинист локомотивен М. Г. М.. Приел е, че за това нарушение не са налице данни и в приложено досъдебно производство. Приел е също, че фактическите обстоятелства, описани в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение не са установени от проведено от работодателя разследване, както и че събраните по досъдебното производство доказателства не сочат на такива обстоятелства. Съдът е обосновал извода си и с приложеното влязло в сила Постановление на РП Д., според мотивите на което наказателната отговорност на ищеца не следва да се ангажира. За да направи изводите си съдът е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства. Възоснова и на тях съдът е приел, че не е установено ищецът да е извършил посоченото в уволнителната заповед деяние – противозаконно отнемане на дизелово гориво.
Прието е за неустановено по делото ищецът да е извършил нарушението по чл. 187 т.3 от КТ – неизпълнение на възложената работа, изразяващо се в неизпълнение на основно трудово задължение, възложено с длъжностната характеристика – да опазва наличното в локомотива гориво. Съдът е приел, че в
в настоящият случай от представените по делото доказателства жалбоподателят не е установил, че ищецът не опазва наличното в локомотива гориво. Прието е, че по делото липсват доказателства за липси на гориво от локомотива, управляван от локомотивния машинист – от ищеца. Прието е също така с оглед на показанията на разпитаните свидетели, че не са установени липси в горивото на локомотива,управляван от ищеца, че твърденията в обстоятелствената част на заповедта за уволнение на ищеца за източване на гориво от горивната система на локомотива е недоказано.
Въззивният съд е приел за неустановено и извършване на нарушението по чл.187 т.7 от КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Прието е, че по делото не е установено,че ищецът не е изпълнил заповед 0244/21.06.2012г. на Управителите на дружеството-жалбоподател за създаване на допълнителни мерки за опазване и ограничаване на разходите за превоз на товари вследствие на нерегламентирани действия от страна на работници или служители от структурата на [фирма], с която на работниците и служителите на дружеството е забранено да съхраняват и/или пренасят пълни и празни съдове,които е възможно да се използват за съхранение на горива,смазочни материали и леснозапалими материали. Приел е, че такива факти не са установени от гласните доказателства в производството пред районния съд, че тези събрани в наказателното производство не могат да се ползват в настоящето производство, поради липса на процесуален ред за това. Прието е, че в настоящото производство е недопустимо и позоваването на заключения на експертизи, изготвени във воденото наказателно производство, тъй като същите не са събрани по реда, предвиден в ГПК и поради това съдът не ги е обсъждал.
Съдът е приел, че не е установено и наличието на нарушение по чл.187 т.9 от КТ-увреждане на имуществото на работодателя, че не е установен нито един от елементите на това нарушение. С оглед на това е направил извода, че това нарушение не е било извършено. Прието е за неустановено и нарушението по чл.187 т.10 от КТ, съответно не е установено от приложеното към делото досъдебно производство, водено срещу ищеца, което е прекратено да е извършено престъпление по смисъла на НК. Приел е, че след като в дисциплинарното производство работодателят не е установил фактическите обстоятелства по случая, издадената заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца е незаконосъобразна и следва да се отмени, а уволнението извършено с тази заповед да се признае за незаконно. Прието е, че предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ са основателни, като дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поади незаконното уволнение е в размер 2 064,13лв. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 КТ по поставените въпроси в п.п.1,2,3-ти и 4-ти. Съдът преценява, че всеки от тях не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не се е произнасял по въпроса за задължението на работодателя в хода на воденото от него дисциплинарно производство да оценява само доказателства, които сам е събрал. Не е разрешаван и въпроса за по п.2-ри – какви способи за събиране на доказателства може да използва работодателят в хода на водено от него дисциплинарно производство, за да установи факта на извършено дисциплинарно нарушение от негов работник или служител. Въззивният съд не е разрешавал и правните въпроси, поставени в п.3-ти и 4-ти. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Както се посочи всеки от посочените въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите правни изводи на съда по делото. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Относно поставените въпроси по п.5-ти и 6-ти съдът намира, че същите касаят допустимите от закона доказателства и доказателствени средства за установяване от работодателя на дисциплинарното нарушение, описано в заповедта за дисциплинарно уволнение в случаите, когато наказаният оспорва, че е извършител на нарушението. Поставените въпроси съдът преценява, че нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С въззивното решение съдът е обсъдил всички доказателства, представени от жалбоподателя-ответник по иска. При разрешаването им съдът се е съобразил с трайно установената съдебна практика относно допустимостта на свидетелските показания – чл.164 ГПК, съответно на писмените доказателства, за доказателствената сила на представените документи и тяхната преценка, както и реда за назначаване на съдебна експертиза и оценка на заключението на вещо лице по назначена експертиза. Поставените въпроси касаят приложение разпоредбите на чл.164 ГПК, 178 ГПК, чл.195,197, 200 и чл.202 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. С оглед на това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по тези въпроси.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса, формулиран в п.7-ми, че въззивният съд се е позовал и е мотивирал изцяло решението си с мотивите на приобщено по гражданското дело Постановление на Районна прокуратура Д., от мотивите на което въззивният съд е установил, че наказателна отговорност на ищеца не следва да бъде ангажирана. Въпросът е неотносим към предмета на спора. С въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, посочени и представени от страните по делото, които са релевантни за спорните факти. В решението са изложени подробни мотиви за установените факти, съответно са обосновани и решаващите правни изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите и правни изводи на въззивния съд не са обосновани само с данните от приложеното по делото Постановление на Районна прокуратура [населено място]. Поради това съдът преценява, че въпросът не е правен и на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда цитираната практика на ВС и ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142 по гр.дело № 112/66 г. на ОСГК на ВС и в останалите решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса, поставен в п. 8-ми от изложението, а именно, че въззивният съд приел, че щом по воденото наказателно производство не са установени данни за ангажиране на наказателна отговорност, не са налице и данни за извършено дисциплинарно нарушение. Така формулиран въпросът не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Основният и решаващ въпрос дали ищецът е осъществил визираното нарушение на трудовата дисциплина в процесната заповед, с която му е наложено дисциплинарно уволнение съдът е разрешил като е обсъдил признаците на всяко от посочените дисциплинарни нарушения в заповедта, съответно възоснова на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът не е извършил вменените му със заповедта дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното съдът намира за неустановено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по п.9-ти, който съдът конкретизира както следва – за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението събраните по делото доказателства и доводите във въззивната жалба.
С решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. постановено по чл.290 ГПК е възприето становището, дадено с ППВС № 1/1953 г., според което съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, че той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Прието е, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата възоснова на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, че следва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос по същия начин. Както се посочи в решението на Хасковския окръжен съд са обсъдени всички доказателства по делото, както и доводите на страните, които са от значение за спора. Именно възоснова на тях съдът е направил решаващия извод, че не е установено ищецът-ответник по жалбата да е осъществил описаните заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.10-ти от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание е цитирано влязло в сила решение от 05.01.2012 г. по гр.дело № 262/2011 г. на Врачанския окръжен съд и решение № 109/11.03.22013 г. по гр.дело № 126/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С първото решение не е дадено разрешение на поставения правен въпрос за възможността гражданския съд да използва събрани в друго производство гласни доказателства и заключения на вещи лица. Врачанският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК. С решението съдът е обсъдил заключение на вещо лице по назначена съдебно счетоводна експертиза, като вещото лице е изготвило заключението, позовавайки се на документи, за които е приело, че са с подправен подпис възоснова на заключение на графологическа експертиза по проведено досъдебно производство, приложено по делото. По това дело е било безспорно между страните, че подписът върху тези документи е неистински. Със същото решение съдът е извършил преценка на заключението на вещото лице икономист, а не на заключение на вещо лице графолог, назначено в друго производство. С решение № 109/11.03.2013 г. по гр.дело № 126/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд е застъпено становището, че присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, че с прилагане на наказателното дело са приобщени към гражданското и съдът може да се позовава на всички писмени доказателства, събрани по него, че тези доказателства могат да служат и на експерта при изготвяне на заключението, че не могат да се използват от гражданския съд събраните в друго производство гласни доказателства и експертизи. Правният въпрос въззивният съд е разрешил по същият начин.С оглед на това съдът намира, че не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Хасковския окръжен съд по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя [фирма] [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 150 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 320/13.09.2013 г. по в.гр.дело № 597/2013 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 10026/21.10.2013 г., подадена от ответника [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], чрез В.Ф. гр.юрисконсулт и М.П. ст.юрисконсулт.
Осъжда Б.-Т. п.” Е., със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица] да заплати на Б. Д. П. [населено място], [улица]-10 сумата 150 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: