О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
София, 23.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2479 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Г. П., чрез пълномощник адв. Т. Л. срещу решение № 920/ 13.02.2017 г. по гр.д. № 14244/ 2016 г., на Софийски градски съд, ГО, І брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение № 10578/ 08.07.2016 г. по гр.д.№14524/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.,84 състав. С него е предоставено на бащата П. Г. П. упражняването на родителските права спрямо детето С. П. П. на 4 год. Определено е местоживеенето при него и режим на лични отношения на детето с касаторката като негова майка всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, всяка четна година за коледните и великденските празници и всяка нечетна година за новогодишните празници от 10 часа на първия ден на празника до 18 часа на последния ден на празника, както и 15 дни през лятото, по време ,което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката се задължава да връща детето на бащата след всеки осъществен контакт. Присъдена е издръжка за детето в размер на сумата 100 лв. платима от майката, считано от влизане на решението в сила в частта за местоживеенето му, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Отхвърлен е насрещният иск с правно основание чл.127 ал.2 СК вр.чл. 59 ал.7 СК, предявен от касаторката срещу бащата. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд не е преценил правилно интереса на детето, в съответствие с критериите очертани в ППВС №1 /12.11.1974 г. Касаторката счита, че с оглед възрастта, пола и степента му на развитие, възпитателските качества на родителите, помощта от трети лица и др. в негов интерес е родителските права да се предоставят на майката. Поддържа, че създаването на пречки от родител за осъществяване на контакти с другия родител има негативно значение при оценката на неговите родителски качества. Изтъква, че според социалните доклади детето иска да живее с нея и че имат силна емоционална близост. Твърди, че съдът не е отчел агресивното поведение на бащата, който я принуждава да работи в А., за да му дава пари и за да й разрешава да види детето. Моли насрещния иск да бъде уважен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси в редакция позволяваща разбирането им, а именно:
-Следва ли решаващия съд да съобрази определени критерии и за това какви са те, когато изпълнява служебното си задължение да защити интереса на детето,решавайки въпроса на кого следва да се предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендира това.
-Следва ли решаващия съд при определяне на родителските права, съблюдавайки интересите на детето и изхождайки от пола му и финансовия ресурс на единия родител, да излезе извън рамката на закона, като се съобразява единствено с факта, че бащата бил запознат с навиците на детето, тъй като полага грижи за него от 2014 г., с изключение на прекъсването през втората половина. Съдът не е отчел, че бащата вземайки детето за няколко дни не го връща на майката. Правилно ли е приложил въззивния съд задължителната съдебна практика, отчел ли е обстоятелството, че бащата не насърчава срещите на детето с майката и дори ги прекъсва и това води до психологичен проблем в комуникацията с детето и нарушаване емоционалната връзка между майка и дете. Длъжен ли е да изследва поведението на бащата и да отчете, че поведението му е показателно за отсъствието на родителски и възпитателски качества.
-Длъжен ли е съдът да съобрази отсъствието на родителски и възпитателски качества у единия родител, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права и при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител. Следва ли да съобрази ниската възраст на детето, пола и потребностите му. Длъжен ли е да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето, на неговото правилно възпитание.
Намира,че този въпрос е от значение за точното прилагане на правото за обхвата на служебното начало по чл.7 ГПК по който няма създадена съдебна практика.
-Длъжен ли е решаващият съд да изслуша двамата родители при решаване на въпроса на кого да възложи упражняването на родителските права.
Касаторката намира, че неправилно са отхвърлени претенциите й и не е съобразено обстоятелството,че и двамата родители притежават родителски капацитет, но момиченцето няма още 4 годинки и се чувства по-добре при нея. Счита,че анализът на въззивния съд е повърхностен и формален, а доказателствата са кредитирани избирателно.
Приложено е едно решение по чл.290 ГПК на ВКС, което не е цитирано в приложението.
Ответникът по касационната жалба П. Г. П. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.С. С., я оспорва. Претендира разноски.
По делото ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба подадена в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима. Въззивният съд е приел, че според изготвените социални доклади, бащата проявява отговорно поведение относно отглеждането и възпитанието на детето и не възнамерява да ограничава контактите му с майката.То споделило, че когато е при нея, майката го оставя при баба му, а с бащата заедно си играят. Привързано към майката и желае да живее с нея. Въз основа на социалните доклади е намерил, че и двамата родители притежават родителски капацитет.Преценявайки становищата им при изслушването и останалите приложени доказателства е счел, че поведението им се отличава с неконвенционалност,различен от общоприетия житейски подход и като че ли са разменени позициите на майката и на бащата. Посочил е, че независимо от това, е налице загриженост от страна и на двамата и силна емоционална връзка с детето. Позовавайки се на ППВС № 1/1974 г. е приел, че в понятието интереси на детето се включват необходимостта от правилно възпитание и отглеждане, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, материалните му интереси. Всички те в съвкупност са в аспекта на всестранно развитие на личността. Намерил е, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, тъй като от 2014 г. той отглежда детето, полагал е адекватни грижи, запознат е с навиците му.Споделил е изводите в тази насока на първоинстанционния съд, според които контактът на детето с майката е бил прекъснат за повече от една година.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторката не е отдала нужното значение на предпоставките за селектиране на касационната жалба. Те съществено се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които са извън обсега на производството по селекция. Формулираните в изложението въпроси имат характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения и почиват на становището на касаторката, че такива са налице. Зададени са и с оглед позицията й за установена определена фактическа обстановка, каквато въззивният съд не е възприел. Така дефинирани въпросите са свързани с правилността на съдебния акт.Такива питания не се разглеждат в производство по чл.288 ГПК. Те биха били предмет на обсъждане в следващото производство, ако бъде селектирана касационната жалба. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на конкретен правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, отразяващи неговата решаваща воля. Той не трябва да е свързан с правилността на решението, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата.
Когато не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, не е налице възможност да се аргументира и специфично основание, тъй като обуславящият въпрос трябва да се развие в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението не е направен опит за обосноваване на допълнително основание по някой от въпросите, само относно един от тях касаторката е споменала, че е от значение за точното прилагане на закона и обхвата на служебното начало. Последователни доводи в тази насока обаче не са изложени. Не е издирена и приложена съдебна практика, при пълна идентичност на случаите, съпроводена с анализ в какво се изразява противоречието между правните изводи на въззивния съд и разрешенията дадени в практиката.Относно основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са съобразени постановките, дадени с цитираното ТР- т.4, относно необходимата аргументация.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция , заплащането на които е установено с представените договор за правни услуги и банково бордеро.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 920/13.02.2017 г. по гр.д.№ 14244/2016 г., на Софийски градски съд, ГО, І брачен въззивен състав.
ОСЪЖДА М. Г. П. да заплати на П. Г. П. сумата 500 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: