3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№836
гр. София,08.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 877 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „Й. Й.”, [населено място], срещу решение №208 от 12.07.2012г. по в.т.д. № 294/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 22.03.2012г. по т.д. №11/2012г. на Окръжен съд- Добрич, с което са уважени искове по чл.29 от ЗТР, като е признато за установено, че вписаните решения на общото събрание на кооперацията от 13.09.2009г. за освобождаване на председателя, управителния и контролния съвет на кооперацията, и за вписване на новоизбраните председател, управителен и контролен съвет на кооперацията, са несъществуващи.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът е приравнил на присъда на наказателния съд решението по чл.78а от НК, с което новият председател на кооперацията е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.308, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК досежно изготвяне на фиктивен протокол от 13.09.09г. за проведено събрание на кооперацията – ответник по иска. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 /формално посочена т.2/ и т.3 от ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС е посочено и представено решение № 175/ 22.10.2009г. по т.д. № 312/2009г. на II ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Ответникът поддържа липса на предпоставките за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на основание чл.300 от ГПК, постановеното по реда на чл.78а НК решение, с което новият председател на кооперацията е признат за виновен за изготвяне на фиктивен протокол от 13.09.2009г. за процесното общо събрание /ОС/ на кооперацията- ответник по иска, е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вина на дееца. Въз основа на това е изведен и изводът, че процесното ОС не се е състояло, съответно не са взети обективираните в протокола решения, за които е допуснато вписване в търговския регистър, поради което е прието, че са налице липсващи /невзети/ решения от 13.09.2009г. на общото събрание на кооперацията. При тълкуването на разпоредбата на чл.300 ГПК, като съотвестваща на чл.222 ГПК /отм./, решаващият състав се е позовал и на мотивите на ТР №5/5.04.2006г. по т.д. №5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, в които е прието, че актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 НПК и чл.222 ГПК /отм./, са задължителни за гражданския съд, не само когато подсъдимият бъде признат за виновен с присъда или споразумение, но и при приключване на наказателното производство с налагане на административно наказание.
Формулираният от касатора въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК за приложимостта на срока по чл.223, ал.5 от ТЗ по отношение на свикване на общо събрание на акционерите с писмени покани е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.74 от ТЗ, и обуславя изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да отмени решенията на общото събрание на акционерите е, че при свикването на общото събрание не е спазено изискването на чл.223, ал.5 от ТЗ за наличие на 30 дневен срок от момента на отправянето на поканите до акционерите до датата на провеждане на събранието. Допълнителният мотив, изложен от второинстанционния съд във връзка с промяната на адреса на управление, не е решаващ за изхода на делото. Видно от изложеното, по отношение на поставения от жалбоподателя въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя като значим за изхода на делото процесуалноправния въпрос – ползва ли се решение, постановено по реда на чл.78а от НК със задължителна сила за гражданския съд и дали същото се приравнява на присъда на наказателния съд относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК. Този въпрос е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.29 ЗТР, и обуславя изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд, че обективираните в протокола от 13.09.2009г. решения на общото събрание на кооперацията, за които е допуснато вписване в търговския регистър, са липсващи /невзети/ решения е, че постановеното по реда на чл.78а НК решение, с което новият председател на кооперацията е признат за виновен за изготвяне на фиктивен протокол от 13.09.2009г. за процесното общо събрание /ОС/ на кооперацията- ответник по иска, е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вина на дееца. Видно от изложеното, по отношение на поставения от жалбоподателя въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Въпреки това, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като липсват релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 /формално посочена т.2/ и т.3 ГПК
Съгласно дадените разяснения в т.15 от ТР № 6/ 6.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, които, съгласно чл.130 ГПК, са задължителни за всички органите на съдебната власт, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Атакуваният акт е постановен в съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение, поради което липсват наведените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.290, ал.1 и т.3 ГПК. С тълкувателното решение по реда и на основание чл.292 ГПК, е преодоляна съществуващата противоречива практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, част от която се явява цитираното от касатора решение, поради което тази практика не се явява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касация. Тълкувателното решение е постановено в изпълнение на правомощията на ВКС за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, поради това, съгласно ТР №2/ 28.09.201г. по тълк. дело № 2/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, то не може да обоснове противоречиво разрешаване на правния въпрос с други актове на ВКС, тъй като даденото с него тълкуване на закона е юридически задължително за всички органи на съдебната власт и съставът на ВКС е длъжен да се съобрази с него при разрешаване на правния спор. Не е налице и второто посочено допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, което е постигнато с постановяването на тълкувателното решение.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №208 от 12.07.2012г. по в.т.д. № 294/2012г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.