4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
С..21.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 877/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 8 от 04.02.2016 г. по в.гр.д. № 279/2015 г. на Окръжен съд – Търговище, с което след частична отмяна на решението на Районен съд – Търговище, Национална здравноосигурителна каса, [населено място], е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], сумата 21 660 лв., представляваща стойност на извършена медицинска дейност за м. април 2015 г., ведно със законната лихва от 08.06.2015 г., както и разноски по компенсация в размер на 1 199 лв.
В частта за отхвърляне на иска – за разликата над 21 660 до 24 500 лв. първоинстанционното решение е потвърдено. В тази част въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3, предл. първо и трето от ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение. Касаторът счита, че при постановяване на решението не е съобразено, че нормативното основание за отказ на касата да заплати съответните 32 случая, е чл.17, ал.12, т.6 от Приложение 2Б към чл.2 от ПМС № 57/2015 г. – неизпълнение на изискванията на чл.94 Н. за регистрация и на двете събития/хоспитализация и дехоспитализация/, а не неспазен диагностично-лечебен алгоритъм по съответните клинични пътеки. Твърди се, че въззивният съд неправилно, в нарушение на чл.20а от ЗЗД, не е зачел кумулативно предвидените условия за плащане на всеки отделен случай по клинична пътека, съгласно индивидуалния договор на лечебното заведение с НЗОК и допълнителното споразумение към него. Изразява се несъгласие и със становището на съда, „че дори и да има някаква неточност при изпълнението, то тя е несъществена”. Зачетеният от въззивната инстанция факт на въвеждане на регистрационната система от 01.04.2015 г., касаторът счита за ирелевантен, предвид регламентираният в Н. гратисен период от 01.01. до 31.03.2015 г. и осигурените от НЗОК през този период технически възможности и предоставено ръководство за работа със системата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат твърдения, че правилното решаване на казуса, по който съдът се е произнесъл, ще доведе до точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези твърдения са мотивирани чрез възпроизвеждане на част от доводите, съдържащи се в касационната жалба. Освен това, формулиран е и следният въпрос: „Предвид разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД, че договорите имат силата на закон за тези, които са го сключили, може ли съдът да квалифицира като „несъществено” неизпълнение неспазването от ЛЗ на клауза от сключения с НЗОК/Р. индивидуален договор/ чл.6 от типовия договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки/, спазването на която е едно от задължителните условия за заплащане на отчетена медицинска дейност”. По този въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване по съображения, че поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото, а от друга страна и допълнителната предпоставка не е мотивирана, а и не е налице. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Търговище е приел за безспорно сключването на договор № 250188 от 25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и сключването на допълнително споразумение към него на 08.04.2015 г., по силата на които основното задължение на болницата е осъществяване на лечебна дейност, за която НЗОК да осигурява необходимите средства; Като съпътстващи са преценени задълженията на болницата, считано от 01.04.2015 г. да регистрира събитията по хоспитализация и дехоспитализация, като тези задължения са били изпълнени от ищеца. Въззивният съд е преценил събраните гласни доказателства във връзка с алгоритъмът по регистрация на тези събития, като е отчел липсата на твърдения по делото, че болницата не е положила необходимите усилия за въвеждането на системата за регистрация и за нейното изпълнение; Съобразено е, че през м.април 2015 г., който е бил и първият месец от въвеждане на регистрационната система, са установени технически проблеми, довели до усъвършенстването на системата през м.юни 2015 г., с цел осигуряване на обратна връзка на лечебното заведение с действителната регистрация. Изведен е извод, че отчетените от системата несъответствия не биха могли да се вменят във вина на болницата, но дори и да се приеме, че е налице неточност при изпълнението, тя не е съществена, с оглед предмета на договора – извършване на лечебна дейност. В тази връзка решаващият състав се е позовал на констатациите от извършена проверка от Р. за случаите, при които има несъответствия, а именно, че критериите за съответната клинична пътека са изцяло изпълнени.
По тези съображения, въззивният съдебен състав е приел за доказан по основание предявения иск, а по отношение на неговия размер е зачел представените в първоинстанционното производство справки, като е уважил частично иска.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос в частта, относно предвидените в чл.20а ЗЗД правни последици на договорите спрямо сключилите ги страни, е релевантен към поддържаното основание за касиране по чл.281, т.3, предл.1 от ГПК. Този извод се извежда и от съдържанието на самото изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, видно от което е, че касаторът не е съобразил ясното разграничение между основанията за достъп до касация от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл следва да се вземат предвид задължителните за съдилищата постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в които е акцентирано и върху недопустимостта да се преценява законосъобразността на правните изводи на въззивния съд в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Втората част от поставения от касатора въпрос не е относим към изведените от въззивната инстанция решаващи правни изводи, възпроизведени накратко по-горе, тъй като в тях не е обективирано становище на съда за неточност при изпълнението на договорни задължения на лечебното заведение, а изводът за несъществена неточност е изведен под условие. Дори и да се възприеме, че въпросът е релевантен към част от съображенията на решаващия състав, то той не е единствено обуславящ за изхода на делото, поради което не попада в основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 440 лв., съобразно приложените към отговора договор за правна защита и съдействие и доказателства, удостоверяващи плащането на адвокатското възнаграждение по уговорения начин.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение№ 8 от 04.02.2016 г. по в.гр.д. № 279/2015 г. на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на [фирма] сумата 1 440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: