О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
гр. София 27.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 741/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Т. Т., подадена чрез адв. С. Т., против решение № 545/01.12.2016 г. по възз.гр.д. № 752/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение № 144/19.08.2016 г. по гр.д. № 113/2016 г. по описа на Районен съд – Левски и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между [фирма] и Г. М., извършено със Заповед № 090/30.12.2015 г., издадена от управителя на [фирма], считано от 30.12.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КР и посочената заповед е отменена.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Касаторът се позова на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните процесуално-правни въпроси: 1. Върху кои факти съдът при иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му може да основе решението си – тези посочени в исковата молба, допълнението на исковата молба и поясненията й, или върху всички релевантни факти в процеса, за които са налице доказателства, макар и те да не са твърдени и посочени от ищеца с исковата молба, допълнението на исковата молба и поясненията й; 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните във въззивната жалба предели на въззивното производство; 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение, вкл. като се изложат аргументи защо последното следва да се приеме или остави без уважение . По отношение на първия въпрос заявява, да е разрешен в противоречие с решение № 158/01.07.2013 г. по гр.д. № 1008/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., във връзка с втория сочи – решение № 5/20.01.2012 г. по гр.д. № 822/2011 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 362/15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 74/13.07.2016 г. по т.д. № 3786/2014 по описа на ВКС, I т. о, решение № 815/15.02.2011 г. по гр.д № 1713/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 74/13.07.2016 г. по т.д. № 3786/2014 г. по описа на ВКС, I т.о., ТР № 1/04.01.2001 г. По гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 225/11.08.2014 г. по гр.д № 6779/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 127/22.07.2016 г. по т.д. № 1772/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., а по отношение на третия се позовава на противоречие с решение № 609/15.01.2009 г. по т.д. № 323/2008 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 42/13.08.2010 г. по гр.д № 121/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 56/10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 66/01.02.2010 г. по гр.д № 5401/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., ТР № 1/2013 по тълк.д. 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 257/29.09.2013 г. по гр.д №7/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 42/13.08.2010 г. по гр.д № 121/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 7/09.07.2010 г. по т.д. № 456/2009 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 96/06.07.2010 г. по описа на ВКС по т.д. № 808/2009 г., I т.о. Поставил е и следния материално-правен въпрос: Законно ли е прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване в щата, ако заповедта за промяна на щатното разписание и утвърждаване на ново щатно разписание предшества заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, ако влизането в сила на щатното разписание е обусловено от срок и той е след деня, в който се смята, че трудовото правоотношение е прекратено, при условие, че дните от прекратяване на трудовото правоотношение до влизане в сила на новото щатно разписание са официални почивни дни за страната, за който заявява да е разрешен в противоречие с решение № 296/27.06.2012 г. по гр.д № 1712/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 322/28.04.2010 г. по гр.д № 99/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.,като отделно се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Г. М. не е подал писмен отговор в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от правно легитимирана страна, с интерес да обжалва постановеното решение по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е с допустим предмет на касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд – Плевен е установил от фактическа страна, че между [фирма] и Г. М. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е изпълнявал длъжността „Директор тръбно производство и слитинг производство“ в предприятието на дружество. Със Заповед № 090/30.12.2015 г. на управителя на дружеството трудовото правоотношение е било прекратено, считано от датата на издаване на заповедта, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което служителят Г. М. предявил иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно. Въззивният съд приел, че процесната заповед е немотивирана, но с оглед конкретизирането от работодателя ответник в отговора на исковата молба се установявало, че трудовото правоотношение било прекратено поради съкращаване в щата. Приел е, че предвидените в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ основания не са взаимоизключващи се, поради което именно наличието на съкращаване в щата подлежи на доказване от страна на ответника. От събраните по делото писмени доказателства – два броя щатни разписания – от 01.07.2014 г. и от 01.12.2015 г., съдът е установил, че в нито едно от двете сред посочените длъжности не се съдържа тази, която е заемал ищецът. Взел е предвид, че в последващото разписание от 2015 г. е премахната длъжността „Мениджър производство“, като изрично е записано, че новото щатно разписание ще проведе действие от 01.01.2016 г. При тези данни съдът е достигнал до извод, че уволнението е незаконосъобразно. Посочил е, че е невъзможно да се установи идентичност на заеманата и съкратената длъжност, поради липса на събрани доказателства в тази посока. В допълнение е уточнено, че дори да се приеме, че заеманата от ищеца длъжност е съкратена, то това съкращаване е настъпило към момента на издаването на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение– 30.12.2015 г., а промяната в щатното разписание е предвидена да произведе действие от 01.01.2016 г. При тези мотиви съдът е достигнал до крайния правен извод за материално-правната незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно за основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решението на въззивния съд е обосновано от две групи мотиви: едната за липса на доказаност на идентичност между съкратената длъжност и заеманата от ищеца и втората за липса на законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение към момента на издаване на процесната заповед, поради влизане в сила на новото щатно разписание в последващ момент. Касаторът е възразил, че съдът не е бил сезиран да изследва нито едно от тези обуславящи крайния изход обстоятелства, тъй като в исковата молба са въведени единствено твърдения за липса на мотиви в оспорената заповед. В действителност, обаче, в становището към доклада на първоинстанционния съд /л. 54, гр.д № 113/2016 г. по описа на РС-Левски/ ищецът чрез процесуалния си представител е заявил, че съкращаването в щата не е съществувало към момента на уволнението. Предвид подадената въззивна жалба от Г. М., в която са релевирани оплаквания за процесуални нарушения, а именно необсъждане на всички възражения от страна на ищеца, въззивният съд се е произнесъл по отношение на действието на заповедта за съкращаване в щата към момента на издаването на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение и е приел, че тогава тя не е произвела действие, което обуславя незаконосъобразнността на уволнението – липса на основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложил е обосновани мотиви във връзка с наведените доводи от страна на ищеца по реда на чл.312,ал.2 ГПК, а несъгласието с даденото разрешение не може да обуслови основание за допускане за касационна проверка. Ето защо материално-правният въпрос, формулиран от касатора не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационна проверка. Така поставен той съдържа в себе си противопоставяне на възприетото от съда относно наличието на уволнително основание по чл. 328, т. 2 КТ. Окръжен съд-Плевен е мотивирал обоснован извод относно липсата на действие на новото щатно разписание към момента на издаване на процесната заповед. Въпросът, съдържащ конкретни фактически дадености по делото, е правен, но се отнася до правилността на крайното разрешение на съда и затова може единствено да бъде възприето като оплакване по същество.
Не са налице основания за допускане на касационна проверка и по отношение на процесуално-правните въпроси. Съгласно трайната и последователна практика на ВКС предметът на иска се очертава с исковата молба чрез петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск по чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание/правопораждащ юридически факт/,който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска,а това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове. Окръжен съд – Плевен се е произнесъл по заявеното в допълнително подаденото становище възражение от страна на уволнения служител. Доводите, разгледани по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК, са валиден предмет на проверка в спора за законосъобразност на уволнението. Работодателят е този, който е трябвало да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Като е приел, че към момента на издаване на процесната заповед не е осъществено предвиденото съкращаване в щата, съдът е достигнал до извод за незаконност на уволнението. Въпросите, формулирани в т. 2 и т. 3 касаят правомощията на въззивния съд, и във връзка с тях е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, от която Окръжен съд – Плевен не се е отклонил. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. В настоящия случай второинстанционния съд се е произнесъл по всички оплакания на въззивника, с които е сезиран, и законосъобразно е извършил решаващата си дейност, поради което процесуалноправните въпроси са разрешени съобразно практиката на ВКС и не обосновават наличие на основание за касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545 / 01.12.2016 г., постановено по в.гр.д. № 752/2016 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: