3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София, 05,12,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 771 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8221/21.ІХ.2011 г. на [фирма] – София, подадена против определение № 654 на тричленен състав Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 4.VІІІ.2011 г., постановено по ч. т. д. № 410/2011 г., с което – като процесуално недопустима, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК – е била оставена без разглеждане частна касационна жалба на кредитната институция против въззивното определение № 902 на Бургаския ОС по ч. гр. дело № 461/2011 г., потвърждаващо първоинстанционното разпореждане № 44 на РС-Малко Търново от 11.ІІ.2011 г. по ч. гр. д. № 18/2011 г.: за отхвърляне на нейно заявление за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и с изп. лист по реда на чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК срещу 4-ма длъжници по сключен договор за потребителски кредит – всички жители на [населено място], които солидарно следвало да отговарят до размер на сумата от 6539.79 лв., от която 5 266.09 лв. главница до датата 11.ІІ.2011 г., мораторна лихва в размер на 1 011.52 лв. – за периода 29.ХІІ.2009 г. и до 10.ІІ.2011 г. и санкционираща /наказателна/ лихва от 262.18 лв. съответно за периода от 17.ІІ.2010 г. и до 10.ІІ.2011 г., а също и законна лихва от датата на подаване на заявлението /11.ІІ.2011 г./ и до окончателното изплащане на тази главница на банковото вземане.
Оплакването на Б. частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното прекратително определение на състава на ВКС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му и допускане до касационен контрол на атакуваното пред него въззивно определение на Бургаския ОС. Като поддържа искане за присъждане на разноски, процесуалният представител на [фирма] – София инвокира доводи, че щом в нито един от двата варианта на заповедното пр-во съдът не се произнася с решения, то позоваването на състава на ВКС на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, в сега действащата нейна редакция /след ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г./, било правно несъстоятелно, както и че оставената без разглеждане частна касационна жалба всъщност била процесуално допустима, понеже – по арг. от текста на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – тя била насочена срещу определение на въззивен съд, „даващо разрешение по същество на друго производство”.
Нито един от четиримата ответници по настоящата частна жалба на Б. не е ангажирал свое становище по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното с нея прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во пред състав на ВКС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]- София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
По правната си природа заповедното пр-во има естеството на сурогатно спрямо исковия процес, тъй като дори и при постъпило просто възражение от длъжник, развитието му за заявителя е в посока на поставения на негово разположение положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, чието евентуално уважаване запазва в правния мир веднъж вече издадената заповед за изпълнение. Ето защо е законосъобразно становището на предходния тричленен състав на ВКС, залегнало в основата на атакуваното негово прекратително определение, че щом произнасянето на решаващия съд става именно с решение в тази твърде вероятна своеобразна „втора фаза” на заповедното пр-во, точно тази процесуална възможност съставлява основанието за приложимост и към конкретния случай на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК – в редакцията й след датата 21.ХІІ.2010 г. По аргумент за по-силното основание това разбиране следва да се отнася и за случаите като процесния, когато заявление по чл. 417 ГПК е било отхвърлено от първостепенния съд и с потвърждаването на тази съдебен акт от въззивната инстанция всъщност се осуетява бъдещо постановяване на решение по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, но спорното вземане може да се търси по общия исков ред.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 654 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 4.VІІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 410/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 771 по описа за 2011 г.