О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№838
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 245/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. И. М., Р. И. Х., Г. А. П., П. Н. И., Д. Н. Х., С. Г. Н., В. П. Н. и Е. М. Ш. са подали касационна жалба вх.№ 53184 от 21.12.2010 год. срещу въззивното решение № 1370 от 18.11.2010 год. по в.гр.дело № 597/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения от касаторите иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/неизпълнение указанията на ВКС в отменителното решение по гр.дело № 448/2008 год. по приложение на закона, необсъждане на доказателства и липса на мотиви по въпроса за идентичността на процесните имоти с тези, посочени в заявлението на наследниците на И. П. Х.-съпруг на общата наследодателка П. Х.; б/неразглеждане на въззивната жалба, подадена от част от касаторите и конституиране на същите като необжалвали другари вместо като жалбоподатели във въззивното производство; в/постановяване на решението и по отношение на К. Х. Н., спрямо която производството по делото било прекратено с влязло в сила определение. К. твърдят, че решението е постановено в противоречие с т.12 на тълк.решение № 1/2001 год., т.2 на тълк.решение 1/2000 год., т.13 на ППВС № 1 от 10.11.1985 год. и ППВС №№ 1/1953 год. и 2/1967 год.
Общинската служба по земеделие-гр.П. е на становище, че касационната жалба е недопустима, а по същество, че е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционните решение № 114 от 15.06.2007 год. и решение от 23.10.2007 год. по гр.дело № 10/2007 год. Провадийският районен съд е отхвърлил иска на касаторите по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу Общинска служба „Земеделие”-гр.П. и [община] за установяване, че наследниците на П. В. Х., бивш жител на [населено място], починала на 18.12.1977 год., имат правото да възстановят по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху следните земеделски имоти в землището на [населено място], общ.Д., а именно: нива от * дка в м.”У.”, при граници: Н. И., Г. Н., М. Р. и Ю. И.; нива от * дка в м.”К.” при граници: Г. М., Г. Н., Х. Т. и п.; н. от * дка в м.”Б.” при граници: М. Н., д. и Н. И.; н. от * дка в м.”К. б.”, при граници: С. Ю., Х. Т., Г. Н. и г.; н. от * дка в м.”П. м.”, при граници: ш., К. В., р. и Н. Ж.; н. от * дка в м.”Д. д.”, при граници: д., Ю. И., Г. Н. и М. Н.; нива от * дка в м.”К.”, при граници: М. Н., Д. И. и А. Я. и л. от * дка в м.”С.”, при граници: И. П., А. Я., Н. И. и п..
С решение № 823 от 14.07.2008 год. по в.гр.дело № 448/2008 год. Варненският окръжен съд е оставил първоинстанционните решения в сила.
С решение № 260 от 23.03.2010 год. по гр.дело № 10/2009 год. Върховният касационен съд, І г.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания по приложение на закона, както и за извършване на проверка за допустимостта на исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и на решението на първата инстанция, като се събират доказателства и затова, дали процесните земеделски земи не са били заявени за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и възстановени на името на някое от децата на П. В. Х. /С. М., В. П., Н. П., Е. М. или Р. Х./ въз основа на подадени от тях опис-декларации за внасяне в ТКЗС, емлячни регистри на тяхно име или въз основа на нотариално заверени декларации на заявителите по административната преписка или евентуално на името на съпруга на П. Х.-И. Х..
С обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като от преписката на Общинската служба по земеделие-гр.П. по заявление № 2666/1992 год., решение № 91/14.06.1999 год. за имотите, възстановени на наследниците на И. П. Х. с план за земеразделяне, както и решение № 131 от 04.09.2000 год. за обезщетение с поименни компенсационни бонове, заявлението е подадено от Е. И. М. като наследник на И. П.Х.. След съпоставка на имотите в заявлението с тези, които се претендират с исковата молба, въззивният съд е приел, че същите съвпадат напълно. Предвид на това, решенията на първата инстанция са обезсилени като постановени по недопустим иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че изводът на въззивния съд за идентичност на процесните имоти с тези, посочени в заявлението на наследниците на И. П. Х., е неправилен; не било посочено за кои точно имоти става въпрос и не били изложени мотиви защо се ценят едни, а се игнорират други доказателства в нарушение на чл.188 ГПК/отм./.
Всички тези доводи, обаче съставляват оплаквания за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, по които Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК се проверява само дали са налице основания за разглеждане на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, за да се отговори на оплакването за нарушение на чл.188 ГПК/отм./, би следвало още в производството по чл.288 ГПК да се извърши проверка на основателността на жалбата, което е недопустимо.
Характер на оплаквания за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд имат и твърденията, че подадената от част от касаторите въззивна жалба срещу първоинстанционното решение не е била разгледана и същите били конституирани като необжалвали другари на жалбоподателите, поради което не могат да бъдат преценявани по същество в производството по чл.288 ГПК. От фактическа страна само следва да се посочи, че срещу решенията на първоинстанционния съд – № 114 от 15.06.2007 год. и от 23.10.2007 год. по гр.дело № 10/2007 год. са били подадени съответно две въззивни жалби. Първата от тях с вх.№ 1172 от 05.07.2007 год. е срещу първото решение и е от Е. И. М., Р. И. Х., Г. А. П., П. Н. И., Д. Н. Х., С. Г. Н., В. П. Н. и Е. М. Ш., а втората – с вх.№ 270 от 08.02.2008 год. срещу второто решение е подадена от С. Г. Н., В. П. Н. и Е. М. Ш.. Във въззивното производство по в.гр.дело № 448/2008 год. на Варненския окръжен съд, като жалбоподатели са вписани и третирани последните трима, а останалите петима са били възприети като необжалвали другари, като всичките /осемте касатори по настоящата жалба/ са представлявани от адв.Б. Ив.Д., която е правила доказателствени искания от тяхно име и е осъществила защитата им по същество. По подадена от всичките осем, посочени по-горе лица, касационна жалба се е произнесъл ВКС, І г.о. с отменително решение № 260 от 23.03.2010 год. по гр.дело № 10/2009 год. При новото разглеждане на делото от въззивния съд по в.гр.дело № 597/2010 год. настоящите осем касатори са третирани като въззивници и в това им качество са им дадени указания за представяне на доказателства с определение № 1105 от 01.04.2010 год., независимо, че част от тях са вписани в списъка на лицата като необжалвали другари. Всички отново са представлявани от адв.Б. Ив.Д., която е поискала уважаване на предявения от нейните доверители иск.
Дали при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с конституирането и процесуалното качество на част от касаторите, може да се отговори по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че К. Х. Н. е била вписана във въззивното производство като необжалвал другар в списъка на лицата за призоваване, независимо, че спрямо нея производството е било прекратено с влязло в сила определение, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не рефлектира върху правната сфера на касаторите.
В обобщение, поради липса на предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Общинска служба по земеделие-гр.П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1370 от 18.11.2010 год. по в.гр.дело № 597/2010 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 53184 от 21.12.2010 год.
Осъжда Е. И. М., Р. И. Х., Г. А. П., П. Н. И., Д. Н. Х., С. Г. Н., В. П. Н. и Е. М. Ш. да заплатят на Общинска служба по земеделие-гр.П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/