2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 18.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шести декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №6667/2013 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК
Образувано е по частна жалба на Медицински университет [населено място] срещу въззивно определение № 14373 от 26.07.2013г по ч.гр.дело № 10016/2013г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено разпореждане от 29.04.2013г и връщане на въззивна жалба , поради неизпълнение на указание за внасяне на дължимата държавна такса по нея .
Поддържа се в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос е представлява ли трудово-правният спор частно държавно вземане и ако отговорът на този въпрос е положителен , къде е уредено това. И двете инстанции приемали , че нормата на чл. 84 ал.1 ГПК е неприложима , тъй като предмет на делото е частно-правен спор и тъй като изводът им е по тълкувателен път , следва да се отговори на поставения въпрос – защо когато един спор е трудово-правен , той следва да попада в категорията частни държавни вземания , още повече когато държавно учреждение е ответник . Според защитата съдилищата са приложили нормата на чл. 84 ал.1 ГПК разширително , което не е допустимо. Трудовият спор и правоотношение няма характер на „държавно вземане”
Ответникът по жалбата П. Г. Д. оспорва съображенията за допускане до обжалване .Спорното право е от частно-правен характер и поради това се дължи държавна такса на общо основание
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , тъй като не липсва обосновка и относимост на формулиран правен въпрос по основанието на чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК. Основанието не е предвидено , за да се дискутира или обосновава съдържанието на закона и да се разясняват на страната юридически признаци и понятия , използвани нормативно. Дължимостта на събирани от съдилищата държавни такси е уредена в Закона за държавните такси (ЗДТ), а процесуалният закон е уредил последиците от невнасянето им , като в случая ГПК е бил и съответно приложен . При трудов спор , обжалвалата страна Медицински университет [населено място] , ответник по искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ , е дължал държавна такса по въззивната жалба , тъй като няма норма, която да го изключва от кръга лица , задължени по чл. 1 във вр чл. 4 ал.1 от Закона за държавните такси , на персонално или с оглед характера на спора основание . При събирането на съдебните такси не се касае за актове на правораздаване , които съдът е длъжен да мотивира решаващо , съдът е длъжен да изисква внасянето на таксите и да следи за внасянето им , като прилага процесуалния закон. Коментарът в изложението дали изричната уредба в чл. 84 ГПК е основание да се изисква от Медицински университет такса при обжалване , не е довел до формулирането на относим правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма , обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, като двете предпоставки трябва да бъдат налице комулативно.Настоящият фактически състав е подведен под съответната разпоредба , която го урежда , тъй като страната е дължала държавна такса и е следвало да я внесе .
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 14373 от 26.07.2013г по ч.гр.дело № 10016/2013г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.