О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
С. 24.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 394 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие”гр.С.,представляван от директора С.,чрез процесуалния представител юрисконсулт К. против въззивно решение № 494 от 9.11.2010г. по в.гр.д.№ 638 по описа за 2010г. на Благоевградски окръжен съд,с което е отменено решение № 3727 от 21.05.2010г. по гр.д. № 177/2010г.на Благоевградски районен съд в частта,в която не е присъдено в пълен размер претендираното обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ и вместо това е постановено друго,с което е допълнително е уважен иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 4.05.2010г.-16.06.2010г. като е присъдена сумата от 501.30лв., представля-ваща обезщетение за посочения период,през който И. С. У. е бил на по-нископлатена работа поради уволнението,а в останалата част, в която исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ са уважени –решение № 3727 от 21.05.2010г. по гр.д. № 177/2010г.на Б. е потвърдено и са присъдени следващите се разноски и държавна такса.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса–за наличие на нарушение на процедурата по чл.193 от КТ,когато в един и същи ден са приети обясненията на служителя и е издадена заповед за уволнение и дали е незаконно дисциплинарното уволнение,когато е извършено на базата на заповед,която към датата на извършване на нарушението не е влязла в сила,но към този момент е била действаща друга заповед,с идентично съдържание.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е нарушена процедурата по чл.193 от КТ,защото работодателят е поискал обясненията от служителя след /а не преди/ да изготви заповедта за уволнение.Отделно- съдът е приел, че ищецът не е извършил посоченото в заповедта за уволнение нарушение, първо защото заповедта,която е посочено,че е нарушил е издадена след датата на интервюто, второ защото не е установено, тя да се е отнасяла до него/длъжността му ”експерт” не е сред посочените,на които е следвало да се връчи за сведение/, трето,защото е спорно,доколко издаденото с нея нареждане е в интерес на работата и е законно и четвърто,защото не може да се счете,дори и да се приеме,че е допуснато нарушение –че то е такова,че да се приеме за„тежко”по смисъла чл.190 т.7 от КТ.
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извода,че нито един от поставените от касатора два въпроса не е от значение за изхода на спора по смисъла разяснен в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ВКС,тъй като те не са обусловили изводите на въззивния съд. В случая – въззивният съд е приел,че е нарушена процедурата по чл.193 от КТ,не защото в един и същи ден са приети обясненията на служителя и е издадена заповед за уволнение, а защото работодателят не е доказал,че е изпълнил задълже-нието си – преди да наложи дисциплинарното наказание – да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая е установено,че писмените обяснения са били поискани на 16.12.2009г. в 12.50 часа и че на същата дата е издадената и атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение.При тези данни- изводът на въззивния съд се базира на факта,че тези четири часа/ от 12.50часа при нормална продължителност на работното време до 17 часа/ дори теоретично не са достатъчни– служителят да изготви обясненията си, да ги предаде, работодателят да ги приеме,обсъди,прецени и да реши дали да издаде заповед за уволнение, която и да успее да връчи /освен,ако не я е изготвил предварително/.
Не е от значение за изводите на въззивния съд и затова не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и втория поставен от касатора въпрос за значението за законността на извършеното дисципли-нарното уволнение на наличието на предходна заповед с идентично съдържание с това на заповед № 01-ЛД-1781 от 11.11.09г.,за която е установено,че не е била действаща към момента на даване на интервюто на 9.11.09г. Освен че въпросът касае правилността на постановения въззивен акт, която не е предмет на проверка в настоящата фаза,в която касационната инстанция следи само за наличието на предпоставки по чл.280 ал.1 от ГПК,още така поставения въпрос е и несъотносим.Това е така,защото наличието на предходна заповед с идентично съдържание /заповед №01-РД/523 от 5.07.2007г./ е обсъждано от въззивния съд в мотивите на постановения акт и защото обстоятелството, че заповед № 01-ЛД-1781 от 11.11.09г не е била действаща е само един /при това не определящ/ от общо четирите аргумента,с който въззвният съд е обосновал извода си за незаконосъобразност на извършеното дисциплинарно уволнение.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че по така поставените въпроси не са налице предпоставките на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 494 от 9.11.2010г. по в.гр.д.№ 638 по описа за 2010г. на Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.