3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
[населено място],17.11.2014г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 2985 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1035 от 03.06.2014г. по т.д. №550/2013г. на Пловдивски апелативен съд / с характер на определение/, с което по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение №353 от 01.07.2013г. по същото дело, като жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] /н./, [населено място], сумата от 18 750 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Жалбоподателят поддържа, че по своята същност извършената поправка на явна фактическа грешка в решение №353 от 01.07.2013г. по т.д. №550/2013г. на П. апелативен представлява допълване на решението в частта за разноските, поради което редът на чл.247 ГПК е неприложим. Поддържа, че единствената възможност за допускане изменение на решението в частта за разноските е тази по чл.248 ал.1 ГПК, но в случая молбата за изменение е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение.
Ответникът по жалбата [фирма] /н./, [населено място], не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Жалбата, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу под лежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С решение №353 от 01.07.2013г. по т.д. №550/2013г. Пловдивски апелативен съд е обезсилил решение №75/27.02.2013г. по т.д.№6/12г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма] /н./, [населено място], иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ и е прекратил производството като недопустимо. В мотивите на решението си въззивният съд е посочил,че на ответника [фирма] /н./, [населено място], следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на 18750 лева. В диспозитива на решението на ответника не са присъдени разноски.
Ответникът по въззивната жалба [фирма] /н./, [населено място], е сезирал въззивния съд с молба по чл.247 ГПК за поправка на явна фактическа грешка в решението, като е поискал да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, изрично поискани с писмена молба в хода на въззивното производство.
С решение №1035 от 03.06.2014г. по т.д. №550/2013г. Пловдивски апелативен съд, по реда на чл.247 ГПК, е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решението от 01.07.2013г. по същото дело и е присъдил в полза на ответника по въззивната жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 750 лева.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че в тази хипотеза редът за поправка на очевидна фактическа грешка е неприложим, тъй като с обжалваното решение всъщност било допълнено въззивното решение на П. в частта за разноските. Непълнота в решението би била налице, ако нито в мотивите, нито в диспозитива съдът е разглеждал искането на страната за разноски. Пропускът да се изрази в решението част от формираната в мотивите воля на съда, следва да се отличава от липсата на формирана воля, когато е налице непълнота на решението. Пропускът на съда да отрази в диспозитива на решението становище, обективирано в мотивите, какъвто е налице в случая, съставлява явна фактическа грешка
По тази причина обжалваното решение по чл.247 ГПК на Пловдивски апелативен съд, с характер на определение, следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА решение №1035 от 03.06.2014г. по т.д. №550/2013г. на Пловдивски апелативен съд / с характер на определение/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2.