О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 838
София, 14.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни………………….…….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора …..………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 611/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Адвокат Н. Л. , в качеството й на повереник на 1. С. „Б”, гр. С., е подала касационна жалба срещу решение № 301 от 10.10.2008 година по гр.д. N 1700/2008 година на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 2.01.2008г. по гр.д. № 16146/06г. на Софийския районен съд, 57 състав, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго по съществото на правния спор. С посочените решения са уважени обективно съединените искове на С. С. М. от София срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „учител по български език и литература” и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът С. С. М. от София оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускането й до разглеждане по съображения, изложени в отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира, че е от непосредствено значение за изхода на делото. Той се отнася до това дали служителят се ползва от закрилата на чл.333, ал.3 КТ и дали е взето предварително съгласието на синдикалната организация, в която членува при положение, че няма доказателства към момента на уволнението да е член на твърдяната от него, а на друга синдикална организация, която е дала съгласие за уволнението.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл.333 КТ, както и със задължението на съда да следи служебно за събюдаването им. Не намира опора в данните по делото твърдението, че касаторът е оспорил удостоверението, което установява членството на С. С. М. в Независимия учителски синдикат към КНСБ, както и качеството му на „секретар” на тази организация към датата на уволнението. Щом това е така, липсата на съгласие за уволнението от орган на тази синдикална организация, е самостоятелно основание за отмяната му без да се разглежда трудовия спро по същество – чл.344, ал.3 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 301 от 10.10.2008 година по гр.д. N 1700/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.