О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София 19.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3203/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1148/12.02.2014 г., подадена от адв. Л. Ш. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – Б., против въззивно решение №140/17.12.2013 г. по гр.д.№295/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №116/11.7.2013 г. по гр.д.№839/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, граждански състав, с което [фирма] – Б., е осъдено да заплати на Н. В. Д. и Е. Е. Д., и двамата граждани на Р.ф., сумата 34646 евро, получена на отпаднало основание, представляваща платена от ищците част от продажната цена на имот по развален предварителен договор за изработка и строителство.
Въззивната инстанция е приела, че за предварителните купувачи неизпълнението на задължението по чл.5 от Договора след уговорената дата – 31.12.2009 г., трае до уведомяване на купувачите за издадения протокол за въвеждане на строежа в експлоатация. Прието е също така, че с отправената от купувачите нотариална покана с изявление за едностранно разваляне на договора, купувачите да упражнили едно свое действително потестативно право, признато им както по силата на чл.87, ал.1 ЗЗД, така и по чл.27, ал.2 от Договора, тъй като неизпълнението на задължението е продължило повече от 6 месеца. Изложени са съображения за липса на форсмажорни обстоятелства като основание за отпадане отговорността на длъжника за задължението, тъй като от представените по делото доказателства не се установява забавянето на строителството с 2 години да се приеме за оправдателно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Възниква ли потестативно право за купувачите по предварителен договор да развалят същия поради неизпълнение, след като договорното задължение на продавача да изгради и предаден сградата, където се намира имотът, предмет на договора в експлоатация, е изпълнено. Обусловено ли е възникването на потестативното право за купувача за неговото изпълнение ? Изпълнен ли е един договор за строителство при приключили СМР, изготвени образци 15 и разрешение за ползване, т.е. при изпълнение на всички задължения поети по договора, или “неизпълнението трае до уведомяване на купувачите”, независимо от настъпилото месеци преди това изпълнение, както е посочено в решението на Апелативен съд – Б. ?”, 2. Налице ли виновно неизпълнение на срока на строителство за предприемача, при доказано непреодолими и непредотвратими пречки за строителя, времето за отстраняването на които, обаче, той не е включил в срока за строителството, представлява ли невключването им в срока за застрояване нарушение на задълженията и мерките произтичащи от грижата на добър търговец, какво се разбира под понятието разумни прогнозни срокове в строителството и как добрият търговец следва да е изпълнил задължението си и кога не е предприел необходимите мерки, произтичащи от тази грижа. Като противоречива практика се сочи ППВС №3/1973 г., решения на ВКС и апелативни съдилища.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Н. В. Д. и Е. Е. Д. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК касаторът трябва да постави въпроси по решаващите изводи от решението на въззивната инстанция, обусловили изхода от спора. В конкретният случай поставените въпроси не кореспондират с решаващите изводи на въззивната инстанция, които са формирали крайният резултат от спора пред апелативния съд и са относно приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.27, ал.2 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството и обстоятелството, че процесното закъснение по договора е две години. Поставените в изложението въпроси не визират тези изводи, поради което изложението не е съобразено с горепосочената точка от тълкувателното решение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №140/17.12.2013 г. по гр.д.№295/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, граждански състав, по касационна жалба, вх.№1148/12.02.2014 г., подадена от адв. Л. Ш. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: