О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр. София, 31.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2993 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 116 от 19.03.2018 г. по в. гр. д. № 855/2017 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е прието за установено, че съществува вземане на ищеца [фирма], [населено място], по отношение на ответника Н. К. В., [населено място], за сумата от 19 085 лева, съставляваща непогасено задължение по споразумение от 03.02.2017 г., сключено с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното ? изплащане. В решението е прието за установено, че ч. гр. д. № 398/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг е било образувано по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. След постъпило от ответника възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК дружеството е предявило иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК. Установено е, че съгласно сключено на между страните споразумение с нотариална заверка на подписите от 03.02.2017 г., ЗП Н. К. В. дължи на [фирма] сумата от 19 085 лв., като е посочено, че към датата на подписване на споразумението Н. В. не е изпълнил задължението си към дружеството, въпреки че срокът за изпълнение е бил до 15.07.2016 г. Страните са се договорили ЗП Н. К. В. да погаси задължението, като в срок до 06.02.2017 г. заплати 10 000 лева, а в срок до 28.02.2017 г. – 9 085 лева., като е прието, че липсват доказателства за заплащане на процесните суми. По делото е прието за установено и че въз основа на молба на [фирма] от 23.08.2016 г. срещу ответника е било образувано изп. д. № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.. Дружеството, в качеството си на заложен кредитор, е пристъпило към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложеното имущество – 180 тона пшеница, продукция от реколта 2016 г., находяща се в [населено място], област П.. С протокол от 26.10.2016 г. е установено, че пшеницата, предмет на договора за особен залог, не е открита, поради което е определена равностойност на заложеното имущество 44 984 лева. Впоследствие тази равностойност е коригирана, като е определен общ размер на задължението по изпълнителното дело от 22 266.06 лева, от които: 20 000 лева – главница, 616.66 лева – законна лихва, 2100 лева – разноски по изпълнителното дело, 3 559.40 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ. На 03.02.2017 г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал молба с нотариална заверка на подписа му, с която той се е задължил да внесе сумата от 10 000 лева до 10.02.2017 г. и сумата от още 10 000 лева – до 28.02.2017 г., с които суми да погаси изцяло дълга. На същата дата е депозирана молба от взискателя за вдигане на наложените по изпълнителното дело запори върху банкови сметки на длъжника. Производството по изп. д. № 320/2016 г. е било прекратено по молба на [фирма] от 07.07.2017 г. след внасяне на дължимите от длъжника такси и разноски към съдебния изпълнител. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявената от дружеството ищец претенция за признаване на установено, че ответникът дължи сумата 19 085 лева по споразумение от 03.02.2017 г. е основателна. За неоснователно е прието възражението, че дължимата сума се отнася до задълженията на ответника по прекратеното поради погасяване на дълга изп. д. № 320/2016 г., тъй като не е налице пълна идентичност между задълженията, както по отношение на размера на сумите, така и по отношение на падежите на плащанията. Прието е, че неоснователно е и възражението за недействителност на споразумението от 03.02.2017 г., тъй като не е установено да е сключено поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.
Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд е постъпила от Н. К. В.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОКГТК ВКС): следва ли постигнато между страните съгласие, обективирано в писмено споразумение, да се тълкува според точната им воля е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият от касатора въпрос не дава основание за допускане на касация при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът е разрешен в установената съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, съгласно която договорите следва да се тълкуват съобразно действителната воля на страните, съобразно обстоятелствата, при които са сключени, както и поведението на страните преди и след сключването им.
Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на решението поради противоречието му с практиката на Върховния касационен съд – при преценката на поетото задължение в споразумението от 03.02.2017 г. въззивният съд не е съобразил установената практика по чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите според точния им смисъл, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 19.03.2018 г. по в. гр. д. № 855/2017 г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Н. К. В. от [населено място], [община] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 381,70 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: