3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр. София, 06.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3317/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. М. Ч. от [населено място] срещу въззивно решение № 3441 от 31.05.2018 г. по в. гр. д. № 2973/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ, ал. 1 КТ.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли при назначаване, изготвяне и приемане на заключение на съдебно-компютърна техническа експертиза в него да е налице информация освен за възприетото от вещото лице положение и за самата редовност на водените записи на компютърните операции в системата, т. е. на автентичността на предоставената за достъп на експерта информация. Изложени са доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК), основаващи се на твърдения за допуснати нарушения във връзка с преценката на събраните по делото свидетелски показания.
В срока за отговор [фирма] възразява срещу допускането на касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „старши бизнес анализатор“, като трудовото правоотношение е било прекратено със заповед от 03.08.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В заповедта за уволнение работодателят е изложил подробни мотиви във връзка с качествата, които счита, че липсват на ищеца за справяне с конкретни задължения от работата му.
Установено е, че длъжността е свързана с обработка на данни в системата на дружеството, като основната цел е тези данни да бъдат правилно въведени. За първата половина на 2017 г. прекият ръководител на ищеца изготвил преглед на диалога за личностно развитие, от който се установява, че служителят е допускал голям процент грешки, неотговарящ на стандартите, определени от работодателя и не демонстрирал достатъчно положително отношение и ангажираност в ежедневната си комуникация. Предвид ниските резултати, служителят се съгласил да участва в едномесечен план за подобряване на представянето му, насочен към големия процент грешки, проследяване на ангажиментите му и подобряване на екипната работа с младшите членове на екипа му, като са били предвидени различни начини за подобряване на работата и график на контрола на напредъка при изпълнение на дейността му. След приключване на едномесечния период било установено, че е налице лек напредък, но допуснатите от ищеца грешки са надвишавали определения за всяка отделна седмица допустим процент.
От събраните по делото доказателствата е установено, че за дълъг период от време ищецът е показвал неразбиране на процесите и е допускал системни грешки, които не е поправял, въпреки че му били посочвани. Не се включвал в оперативната работа, въпреки че това било част от длъжностната му характеристика. При изпълнение на задълженията си не бил самостоятелен и непрекъснато очаквал помощ от страна на партньорите на дружеството в Италия. При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд е приел, че предявеният от Г. Ч. иск за признаване на уволнението за незаконно е неоснователен, тъй като по делото е доказано, че ищецът не притежава необходимите качества за ефективното изпълнение на работата – не е достатъчно организиран, аналитичен, самостоятелен и комуникативен; не може да поема отговорност и не съумява да изпълнява качествено поставените му задачи. С оглед обуславящия характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за неоснователни са приети и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите изводи на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Поставеният от касатора въпрос е неотносим, тъй като не е обусловил решаващите изводи на Софийски градски съд относно законосъобразността на уволнението. Въззивният съд е направил преценката си въз основа на всички събрани по делото доказателства,
включително и заключението на съдебно-компютърната техническа експертиза, към момента на приемането на което ищцовата страна не е оспорила автентичността на данните в системата на дружеството ответник, въз основа на които е извършена експертизата.
Неоснователни са и доводите за очевидна неправилност на решението, доколкото не се установява съдът да е квалифицирал иска неправилно, да е приложил друг съдопроизводствен ред или да е излязъл извън предмета на доказване, или да е тълкувал превратно доказателствата по делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3441 от 31.05.2018 г. по в. гр. д. № 2973/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: