4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№84
С., 14.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 955 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 744/24.01.2014 г. на Л. И. Н. против определение № 325 от 14.01.2014 г., постановено по гр.д. № 5896 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 232/5.05.2011 г. по гр.д. № 195/2011 г. на Русенския ок ръжен съд и потвърденото с него решение № 15 от 10.01.2011 г. по гр.д. № 2415/2010 г. на Русенския районен съд.
Ответникът по частната жалба „Р. (България)” ЕАД, [населено място] счита, че същата е неоснователна, а П. А. В. – че е основателна.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение, съставът на ВКС е констатирал, че Л. И. Н. поддържа в молбата за отмяна, че със съпругата му В. Л. Н.-И. са собственици на останалата 1/2 ид.ч. от недвижимите имоти по отношение на които е предявен иска за прогласяване нищожност на т.3 от договор за учредяване на ипотека, като при закупуването на ид.ч. от недвижимия имот от съпругата му не е имало информация за наложената възбрана върху имота в полза на [фирма], както и за наличието на висящ съдебен спор свързан със същия имот, поради което счита, че има правен интерес да атакува по реда на отмяната влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска на П. А. за прогласяване нищожност на т.3 от договора на основанията по чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК. Изложени са съображения, че легитимирана да иска отмяна по реда на чл.303 ГПК на влязло в сила решение е заинтересуваната страна, която е обвързана от неизгодното за нея решение. В настоящия случай в производството по гр.д. № 2415/2010 г. на Русенския районен съд страни са П. А. В. и [фирма]. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска от молителя е постановено по отношение на тези страни. Молителят не е бил страна в производството, тъй като не е участвал като главна, подпомагаща или контролираща страна, нито е правоприемник на някоя от страните по делото, поради което не е обвързан от решението и затова не може да иска отмяна на същото по реда на чл.303 ГПК. Същият няма качеството на заинтересована страна по см. на чл.303 ГПК и за него липсва правен интерес от предявяване на молбата за отмяна.
С оглед заявеното от Л. И. Н., че не е конституиран като страна по делото, е прието, че се поддържа и основанието за отмяна по чл.304 ГПК, като молителят твърди, че съпругата му В. Л. Н.-И. по време на брака им е придобила правото на собственост върху ? ид. част от недвижимия имот, поради което тази ид.част я притежават в режим на съпружеска имуществена общност. Счетено е, че и това основание не е налице, тъй като съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото. В случая молителят не установява качеството си на трето лице, спрямо което се разпростира силата на присъдено нещо, тъй като не е представил доказателства за сключен граждански брак с В. И., а и същата не е била страна в производството по делото, решението по което се иска да се отмени. Ето защо молителят не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение и на това основание.
В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел, че по молбата за отмяна не са представени доказателства за наличие на брачно правоотношение между молителя и съпругата му В. Л. Н.-И., тъй като не е взето предвид, че сред приложените към молбата за отмяна писмени доказателства е и уведомление по изп. д. № 200983300400158 изх. № 16784/23.07.2013 г., изпратено до Л. Н. от ЧСИ В. М. , рег. № 883 с район на действие Р., с което ЧСИ го уведомява в качеството му на трето лице – придобило идеална част от имот с тежести, възбрана и ипотека, че пристъпва към принудително изпълнение върху имота, а придобиването на това качество е именно поради брака на Л. Н. с купувачката на идеални части от имота В. Л. Н.-И., който факт ЧСИ безспорно е установил чрез извършване на служебна справка в регистрите на населението на Столична община, район „О. купел”.
Д. е неоснователен. От една страна същия е неотносим към мотивите, касаещи недопустимост на молбата за отмяна на основанията по чл.303 ГПК, а именно, че летитимирано да иска отмяна е само това лице, което е било главна, подпомагаща или контролираща страна или правоприемник на такава страна по чл.227 ГПК, които мотиви отразяват правилно приложение на закона. От друга страна семейното положение на лицата е част от гражданската им регистрация – чл.5, т.4 от Закона за гражданската регистрация и се удостоверява с акт за граждански брак или издадено въз основа на него удостоверение. В случая към молбата за отмяна е приложено доказателство само, че частният съдебен изпълнител е приел наличие на граждански брак, но липсва удостоверяване на твърдяното обстоятелство – сключен граждански брак между молителя и купувача на идеалната част от имота В. Н.-И..
Същевременно притежаването на качеството „лице, спрямо което решението има сила, независимо че не е било страна по делото” по смисъла на чл.304 ГПК е условие за допустимост на молбата за отмяна с оглед сезирането на съда от процесуално легитимирано лице. Л. И. Н. не притежава това качество, тъй като и купувачът на имота В. Л. Н.-И. няма качеството страна в процеса, доколкото силата на пресъдено нещо се разпростира спрямо нея на основание чл.226, ал.3 ГПК.
С оглед горните съображения правилно съставът на ВКС е констатирал, че молбата за отмяна е подадена от нелегитимирано лице, поради което се явява процесуално недопустима и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 325 от 14.01.2014 г., постановено по гр.д. № 5896 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: