О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4822/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. М.,подадена чрез процесуалния й представител адв.И.Г., против въззивно решение от 22.01.2013 г. по гр.д.№ 10674/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 37725/2010 г. по описа на Софийски районен съд в частта,в която е уважен предявеният от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата, дължима за потребена топлинна енергия, над 2 083,81 лв. до присъдените 2 652 лв.,както и в частта, в която е уважен искът по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на лихва за забава върху главницата над 370 лв. до присъдените 462 лв. и е отхвърлил исковете за тези размери.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно основанието на чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените в отговора възражения относно нищожността на облигационните отношения,поради липса на предмет на сделка,вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ санкционирани от З.;надчислени мораторни лихви върху прогнозни,а не реални задължения,в нарушение на чл.86 ЗЗД;липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системното нарушаване на действащи такива;различните подходи при прилагането на погасителната давност за три или пет годишен период;пълната неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредбите на Европейската директива 2006/23/ЕО- чл.13.
Ответникът по касация не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела за неоснователно възражението на ответницата/сега касатор/ , че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение [фирма] не е породил действие, поради липсата на нотариална заверка на протокола с решението на общото събрание на етажната собственост за избор на ФДР. Изискването по чл.54,ал.2,т.3 от Наредбата за топлоснабдяване към договора с ФДР да се приложи нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост не е изискване за форма за действителност на решението на общото събрание, доколкото такава не се изисква съгласно ЗС или действащия към посочения момент ПУРНЕС (отм.). Самото решение е взето от всички етажни собственици, които са се подписали под него, видно от представения от самата ответница протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.04.2002 г.,поради което етажната собственост е взела валидно решение за избор на ФДР и за сключване на договор с дружеството. Неоснователни са и възраженията за нищожност на договора между потребителите и топлопреносното предприятие при липса на уговорка за качеството на доставяната топлинна енергия, тъй като съгласно чл. 64 ЗЗД в този случай следва да се достави енергия от поне средно качество. Без значение е обстоятелството дали абонатната станция в сградата на потребителите е била редовно въведена в експлоатация, доколкото потребителите са използвали топлинна енергия и следва да заплатят нейната цена. При определянето размера на дължимите суми се взима предвид дали са спазени всички нормативни изисквания и дали са направени необходимите отчисления за технологичните разходи в абонатната станция. Предвидените в общите условия възможности за рекламация не представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 от Закона за защита на потребителите и правилата на търговия (отм.). Те не попадат в нито една от хипотезите на закона, но дори и да са нищожни, това не би имало значение за изхода на спора, тъй като топлопреносното дружество следва да докаже размера на задължението и съответно на потребената топлинна енергия, независимо от това дали потребителят е направил рекламация срещу определеното му задължение.Неоснователни са и оплакванията относно доказателственото значение на изпращаните до потребителите фактури или съобщения за дължими суми, както и относно редовното водене на счетоводството на ФДР ,поради следното: изпращаните фактури или съобщения не представляват сами по себе си доказателство за доставяна топлинна енергия и за размера на задължението,а обстоятелството, че цената на топлинната енергия е посочена във фактурите и съобщенията с повече от два знака след десетичната запетая не противоречи на чл. 24 ЗБНБ, според който крайната цена, която следва да бъде заплатена (в случая от потребителите), трябва да се определи с точност до цели стотинки. Няма пречка обаче междинни суми или референтни цени да бъдат обявени в по-малки части от стотни от лева,тъй като крайните задължения са определение именно в цели левове и стотинки.Неоснователно е и възражението че е нарушен чл. 13 от Директива 2006/32 относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Нормата на чл. 13, ал. 2 от Директивата предвижда, че сметките за енергия следва да включват реално потребената енергия, когато това е уместно. Тази условност на Директивата не позволява да се признае директен ефект на нормата. Освен това нормите на директивите са насочени към държавите-членки на ЕС, поради което дори и да им се признае директен ефект, той би могъл да е само по отношение на държавата, а не и в отношения между частни субекти.Неоснователно е и възражението , че не следва да се дължат лихви върху прогнозните сметки. В съответствие с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът е приел,че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични платежи и поради това за тях е приложима тригодишната давност, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД приложима и към задълженията за заплащане на лихви върху дължимите суми.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.01.2013 г. по гр.д.№ 10674/2011 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: