3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 24.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 965/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Община – И. против решение от 13. 04. 2011 г. по гр. д. № 202/2011 г. на Хасковския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.чл. 317 и 333, ал. 1, т. 2 КТ. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /задължителна и незадължителна/, както и в противоречие с други влезли в сила съдебни решения.
Ответницата по касационната жалба Н. Х. С. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърди решение на РС – Ивайловград, с което са уважени предявените от Н. Х. С. против Община – Ивайловград искове по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Приел е, че ищцата се е ползвала от предвидената в цитираната разпоредба закрила, тъй като трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и към връчване на заповедта за уволнение с ЕР на ТЕЛК й е била призната 50 % намалена работоспособност заради глаукомно заболяване на двете очи, определени противопоказни условия на труд и дадено заключение, че същата може да изпълнява заеманата длъжност „медицинска сестра”. Приел е, че обстоятелството, че заеманата от ищцата длъжност не е противопоказна за заболяването, заради което определен процент намалена работоспособност, и не се налага преместването й на друга по-подходяща длъжност, не води до отпадане на закрилата по чл. 333 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следния материалноправен въпрос: дали лица с намалена работоспособност, установена с решение на ТЕЛК, но без изрично предписание за преместване на друга длъжност, различна от заеманата, или за облекчаване на условията на заеманата длъжност по реда на чл. 317 КТ, се считат за трудоустроени и се ползват със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Така формулираните въпроси е включени в предмета на спора, от значение е за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда.
Недоказано е, обаче, въпросът да е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /с приетото в приложеното решение на ВКС по чл. 290 ГПК/, нито в противоречие с други влезли в сила съдебни решения /с приетото в приложеното решение на ВКС постановено по отменения ГПК и решение на ОС – Велико Търново/.
От мотивите към решение № 706 от 22. 12. 2009 г. по гр. д. № 2688/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., както и от решение № 107 от 16. 02. 2004 г. по гр.д. № 1207/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. е видно, че със същите се приема, че трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за когото има предписание за трудоустрояване, като без значение за закрилата при уволнението е дали предписанието е изпълнено. Тоест, разгледаният въпрос по приложението чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е бил различен – предмет на обсъждане и преценка е било дали изпълнението от работодателя на предписанието за трудоустрояване е от значение за закрилата на трудоустроения работник, а не дали наличието на предписание за преместване на друга длъжност или за облекчаване на условията на заеманата е задължително условие, за да се приеме дадено лице за трудоустроено. В случая, в обжалваното решение окръжният съд е приел, че ищцата е трудоустроена, тъй като е с определена работоспособност 50 %, с определени противопоказни условия на труд и с дадено заключение, че заеманата длъжност „медицинска сестра” не е противопоказна за здравословното й състояние. Решението на ОС – [населено място] не следва да се обсъжда, до колкота няма данни дали същото е влязло в сила.
От друга страна, произнасянето на въззивната инстанция по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос съответства напълно на утвърденото в съдебната практика становище, според което: закрилата на чл. 333 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. Това е така, тъй като трудоустрояването представлява съобразяване на работата с противопоказанията и в случаите, при които изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Целта на разрешението на инспекцията по труда и на становището на ТЕЛК е да се прецени отражението, което смяната на работата ще има върху здравословното състояние на съответния служител и за възможностите му за адаптация на ново работно място, поради което закрилата по чл. 333 КТ обхваща всички случаи, при които лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд. В този смисъл са: р. № 1627 от 13. 10. 2005 г. по гр.д. № 562/03г. на ВКС, ІІІ г.о., р. № 817 от 10. 05. 2004 г. по гр.д. № 1749/02г. на ВКС, ІІІ г.о., р. № 1332 от 25. 07. 2006 г. по гр.д. № 3120/03г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
Поради липса на основанията по чл. 280 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба и по изложението на основанията по чл. 280 ГПК, възлизащи на 200 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13. 04. 2011 г. по гр. д. № 202/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община – И. да заплати на Н. Х. С. сумата 200 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: