Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 24.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 7421 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК , образувано по частна жалба на П. на РБ срещу разпореждане от 01.03. 2013г. по гр.д. № 10323/2013г на Софийски градски съд, с което след указание и поради невнасяне на указаната държавна такса , е върната въззивна жалба на П. на РБ срещу решение от 28.03.2013г по гр.д №30189/2011г на СРС , постановено по иск за обезщетение на вреди по реда на ЗОДОВ .
П.на РБ поддържа , че като обжалвал решението ответник не дължи държавна такса, тъй като е държавно учреждение и по аргумент от 84 ал.1 ГПК. Не се касае за частно държавно вземане .
Частната жалба е допустима , по същество е неоснователна .
В обжалваното определение Софийски градски съд правилно е съобразил приложното поле на чл. 84 т.1 ГПК. П. дължи държавни такси , когато в качеството си на страна и ответник по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ подаде въззивна жалба срещу съдебния акт и е следвало да я внесе в указания срок ,по аргумент от специалната норма на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Позоваването на общата уредба в ГПК е неоснователно . В този смисъл е и практиката на ВКС споделяна от настоящия състав и изразена в определение № 305 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 1756/2010 г. на ІІІ ГО, опр. №120 от 13.02.2013г ч гр.д №1069/2013г ІІІ г.о ,както и в съдебната практика , цитирана изрично от въззивния съд .
Дори да се възприеме становището , (от жалбоподателя е цитано определение № 385 от 2009г по гр.д№ 290/2009г ІV г.о) ,че въпросът дължи ли П. държавни такси следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК , отговорът пак би бил положителен. П. е ответник по иска за обезщетение в полза на гражданин , а смисълът на тази разпоредба е , че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. Когато обаче държавата и държавните учреждения са страна в гражданския процес в качеството си на субект на частното право, не може да бъдат поставени в процесуално привилегировано положение спрямо останалите частно правни субекти, тъй като такава привилегия представлява нарушение на чл.121, ал.1 от Конституцията. Настоящата частна жалба се основава на общия довод, че П. е държавно учреждение, които съображения при дадената от законодателя изрична уредба на събирането на държавни такси при обжалване, са неотносими.
По изложените съображения Върховният касационен съд , гражданска колегия , състав на ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила разпореждане от 01.03. 2013г. по гр.д. № 10323/2013г на Софийски градски съд , с което е върната въззивна жалба на П. на РБ срещу решение от 28.03.2013г по гр.д №30189/2011г на СРС, 30 състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.