О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 07.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 722/2009 година
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. П. С. и К. П. К., двете от гр. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 909 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 755/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, на основание чл. 435, ал. 4 ГПК, съдът се е произнесъл по подадената от посочените физически лица жалба срещу действията на Ч. съдебен изпълнител П. И. , рег. № 8* с район на действие Окръжен съд – Пловдив, като е отменил само частично извършения на 11.02.2009 г. опис на движими вещи.
По съображения, подробно изложени в молбата, се поддържа, че по отношение на посоченото решение е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по молбата – “О” АД, гр. С. заявява становище за недопустимост и неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 19.06.2009 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г./, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай обаче не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. П. С. и К. П. К., двете от гр. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 909 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 755/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: