1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
ГР. София, 27.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25 .01.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1260/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на В. П. и на Д. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по гр.д. №226/10 г. в различни негови части и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен до размер на 20 000 /37100 ид.ч. и отхвърлен за разликата до цялото, предявеният от В. П. срещу Д. П. иск по чл.21 от СК / отм./, за установяване личната й собственост върху придобития през време на брака на страните с лично нейно имущество недв. имот – магазин за промишлени стоки.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане обжалването на въззивното решение в частта, с която искът й е отхвърлен касаторката П. се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК.
Намира, че процесуалният въпрос за характера на въззивната инстанция, правомощията й и в частност – задължението й по чл.268, ал.1 от ГПК са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР №1/01 г. на ОСГТК на ВКС.
Материалноправният въпрос за приложението на презумпцията по чл.19, ал.3 от СК, отм. по иска с пр. осн. чл.21 от СК е решен в противоречие с трайна практика на ВКС – Р №88/99 г. и №75/01 г. на второ г.о., №241/89, 1341/91 г. на същото отд. и № 756/96 г. на първо г.о., според която придобитото имущество през време на брака има правното положение на разходваните за придобиването му средства.
Въпросът за разпределението на доказателствената тежест в процеса при позоваването на презумпцията за съвместен принос от ответника като въззивник, е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като за тях няма практика на ВКС при действието на новия ГПК.
Процесуалният въпрос за характера на въззивната инстанция като такава по същество на спора, но при ограничен въззив – чл.269 от ГПК, не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с ТР №1/01 г., постановено при възприет пълен въззив в отменения ГПК. Задължение на въззивния съд е да разгледа жалбата в о.з., като я докладва , заедно с отговора на насрещната страна – чл.268, ал.1 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест за твърдяните от страните в спора обстоятелства, указано в доклада на първоинст. съд е същото и пред въззивната инстанция, ограничена в произнасянето си до обжалваната част и посоченото в жалбата. С нея като предмет на въззивното производство може да се въведе целия спор или част от него. Събирането на доказателствата става по общите правила / както е и по ГПК, отм./, но при ограничение за допускането им – чл.266 от ГПК. В случая нито един от въпросите, свързани с дейността на въззивната инстанция като съд по същество, но при ограничен въззив, не е решен в противоречие със съответно приложимото – доколкото новият закон не урежда друго – ТР №1/01 г. Така не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Въпросът за доказателствената тежест по иска за установяване на пълна трансформация и приложението на презумпцията по чл.19, ал.3 от СК, отм. не е решен в противоречие с приложените решения на ВКС, без задължителен характер. В тях е посочено, че съгл. чл.19, ал.1 и 3 от СК вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове придобити през време на брака от съпрузите в резултат на съвместен принос са съпружеска общност. В лична собственост през време на брака може да се придобие всяко имущество / изброяването в чл.20 от СК не е изчерпателно/, ако другият съпруг няма принос за придобиването. Или по иск с пр. осн. чл.21 от СК ищецът следва да установи главно и пълно, по несъмнен начин, че ответникът няма принос за придобиване на имуществото. Приносът се предполага оборимо на осн. чл.19, ал.3 от СК, отм. , затова достатъчно е ответникът да се позове на презумпцията; в тежест на ищеца е да я опровергае за установяване на лична собственост върху придобитото. Така не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Въпросите от предмета на иска по чл.21 от СК, отм. са широко застъпени в съдебната практика, видно и от приложената към жалбата на касаторката. Н. процесуален закон не внася изменение в същностно приеманото за предмета и тежестта на доказване, затова и позоваването на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК в случая е неоснователно. Законът не е непълен или неясен, дългогодишната практика по прилагането му не се нуждае от осъвременяване при новите обществени условия и процесуален закон – ТР №1/10 г. на ОСГТК.
Затова не са налице основания за допускане на обжалването по касационната жалба на ищцата П. срещу въззивното решение в обжалваната от нея част.
Ответникът по иска П. обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен.
За допускане на обжалването се позовава общо на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. И след изричните указания на съдията докладчик в разпореждането за оставяне жалбата без движение, обаче, не е формулирал конкретен материално или процесуалноправен въпрос от предмета на спора, който да е решен от ОС в противоречие със задължителната и константна практика на ВКС. Оплакванията му в жалбата и в уточняващата молба към нея са за съществени нарушения на съдопроизводствени правила – неправилно разпределена доказателствена тежест и отказ да се допуснат искани относими за спора доказателства, и необоснованост на въззивното решение. Те са основания по чл.281,т.3 от ГПК, различни по цел и предпоставки от тези по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство – ТР №1/10 г. на ОСГТК. Приложеното към молбата – изложение решение на В. окръжен съд по гр.д. №1247/09 г. е без заверка за влизане в сила, затова не е практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК. Решение №1279/95 г. на ВКС е за необходимите и достатъчни доказателства при установяване на трансформацията на лично имущество. В него е посочено, че показанията на един свидетел и то брат на ищцата са недостатъчни за уважаване на иска. В случая обаче ОС е формирал извода си за доказаност на претенцията в уважената й част въз основа на показанията на трима свидетели, като е мотивирал подробно достоверността им за фактите, които установяват.
Не са налице основания за допускане на обжалване и по тази жалба, затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №226/10 г. от 29.04.10 г. по жалбите на В. П. и на Д. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: