6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр. София, 30.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
РЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 626 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. на транспорта, информационните технологии и съобщенията, срещу определение № 23814 от 11.12.2013г., постановено по ч. гр. д. № 13462/2013г. от Софийски градски съд, ГО, с което се оставя без уважение частната жалба на министерството срещу определение от 05.08.2013г. по гр.д. № 26766/2013г. на Софийски районен съд, 68 състав, за прекратяване, на основание чл.637, ал.6 ТЗ, като недопустимо производството, образувано по подадена от касатора искова молба срещу [фирма] /в несъстоятелност/ за заплащане на парични вземания във връзка с развален договор за обществена поръчка.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно – постановено при нарушение на процесуалните правила, поради което иска отмяната му. Сочи, че във връзка с договора за строителство, изпълнител по който е консорциум, образуван по договор за гражданско дружество, между [фирма] и [фирма], има издадена въз основа на нареждане на [фирма] банкова гаранция от ТБ [фирма] на стойност 553 235 лева без ДДС в полза на министерството, която е била усвоена от него в качеството му на бенефициер на 08.03.2013г. Въз основа на това се извежда, че е налице реално обезпечение под формата на участие в гаранцията за изпълнение на договора, с имущество, което не принадлежи на несъстоятелния търговец, а на третото лице – частник в консорциума- изпълнител по разваления договор / [фирма] /, като по този начин се засягат негови интереси и имуществени права. Поддържа се, че с оглед развалянето на договора, министерството не се явява кредитор по търговска сделка, поради което не може да осъществи защитата си в производството по несъстоятелност, тъй като дали между страните е налице търговска сделка, е от значение, „както за откриване на производството по несъстоятелност, така и за хода на цялото производство”. С оглед на това и позовавайки се на съдебна практика относно приложението на чл.625 ТЗ и чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ, касаторът извежда, че по отношение на вземанията, произтичащи от развалянето на договора за строителство, не намира приложение забраната на чл.637, ал.6 ТЗ. Излагат се аргументи, че правното положение на министерството не е идентично с това на кредиторите по чл.685 ТЗ, като вземанията са възникнали вследствие разваляне на договора след вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Поддържа се, че ако със сила на пресъдено нещо се отрече главното задължение по делото, водено от кредитора срещу длъжника, поръчителят може да се позове на силата на пресъдено нещо, ако кредиторът иска да ангажира неговата отговорност, поради което разрешаването на спора по предявените вземания пряко засяга правната сфера на третото лице, което има самостоятелен правен интерес да защити своето имущество, служещо за обезпечение на договора. Налице е хипотезата на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ – възможност на кредитора на несъстоятелното дружество да осъществи принудителното изпълнение срещу имуществото на трето лице, което не попада в масата на несъстоятелността. Допускането на касационното обжалване се мотивира с наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма] /н/ сочи, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, като при допускане, моли да се остави в сила обжалваното определение, като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл.637, ал.6 ТЗ, въззивният съд е приел, че предявените от ищеца – настоящ частен касатор, искове за парични притезания попадат в хипотезата на установената от чл.637, ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства срещу търговеца, по отношение на който вече е открито производство по несъстоятелност. Посочено е, че договорът, в изпълнение на който са извършени плащанията и за който се твърди, че е бил развален, има характер на търговска сделка и правното положение на ищеца като кредитор не е по-различно от правното положение на кредиторите по чл.685 ТЗ. Счетени са за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за наличието на факти по т.1 и т.3 на чл.637, ал.6 ТЗ, изключващи общата забрана за образуване на нови дела срещу несъстоятелния длъжник. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че развитието на процеса по универсалното принудително изпълнение, застрашава правата на трети лица / [фирма]/, собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, респ. на титуляри на парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, правните последици на предявените от жалбоподателя искови претенции не биха допринесли за защитата на правата и законните интереси на тези трети лица с оглед на това, че не биха били обхванати от субективните предели на силата на пресъдено нещо на евентуалното съдебно решение. Недопустимостта на предявените искове е изведена и от предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност, поради което ищецът няма правен интерес от повторното им предявяване по общия исков ред.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора правни въпроси: /1/ При източник на задълженията, произтичащ от неоснователно обогатяване, може ли да се обсъжда търговския характер на сделката?; /2/ Когато ищецът е упражнил потестативно право на разваляне на договор за изработка, обуславящо връщане на даденото по чл.55, ал.1 ЗЗД, има ли материалноправна легитимация на кредитор в производството по несъстоятелност?; /3/ Необходимо ли е второинстанционният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи като разгледа спора по същество без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение?; /4/ Приложима ли е разпоредбата на чл.637, ал.6, т.1, респ. т.3 ТЗ и в случая, когато изпълнение на задължение на длъжника е обезпечено чрез внасяне от него и трето лице на определена сума по сметка на банката – гарант за обезпечение на възникнали за тях като съдружници в гражданското дружество задължения по договор, съответно „усвояването” на тази сума впоследствие?; /5/ Дали въпросното „усвояване” на сумата по банковата гаранция не засяга правната сфера на третото лице и съответно може ли силата на пресъдено нещо по евентуалното решение да важи спрямо него, ако то не е в положение на противопоставена страна в евентуалния процес, който не се допуска чрез обжалваното определение?; /6/ Налице ли е правен интерес от осъдителен иск за вземания, които са възникнали и предявени след откриването на производството по несъстоятелност, и приложима ли е забраната по чл.637, ал.6 ТЗ при положение, че исковата молба е заведена на 08.03.2013г. и към този момент е било налице изключението по новите т.1 и т.3 на чл.637, ал.6 ТЗ /обн. ДВ бр. 101 / 28.12.2010г./, допускащи срещу длъжника в открито производство по несъстоятелност да бъдат завеждани дела /били те граждански или търговски, съдебни или арбитражни/ и защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността и досежно парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица?”. Във връзка с първите три въпроса се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тях в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Спрямо останалите въпроси частният касатор се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГТПК по конкретизирания от настоящия състав въпрос за приложението на чл.637, ал.6, т.1 и т.3 ТЗ, който е обусловил решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на предявения срещу длъжника, след откриване по отношение на него на производство по несъстоятелност, осъдителен иск за заплащане на парични вземания във връзка с развален договор за обществена поръчка.
Разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ, която въвежда забрана, освен в предвидените в закона изключения, за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжник, намира приложение само при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника към момента на завеждане на исковете срещу него. С правилата на чл.637, ал.6 ТЗ и чл.638 ТЗ се цели, при наличие на открито производството по несъстоятелност, с оглед универсалния му характер, установяването на качеството кредитор, независимо от вида на вземането му, съответно удовлетворяването на всеки от кредиторите, да стане само в рамките на производството по несъстоятелност /извън изключенията, уредени в закона/ при взаимна конкуренция между кредиторите и осигуряване на възможност по чл.690, ал.1 ТЗ един кредитор да оспори вземането на друг кредитор, което изключва приложението на общия исковия ред, освен в хипотеза на специалния установителен иск по реда на чл.694 ТЗ след проведена в производството по несъстоятелност процедура по чл.692, ал.2 – ал.4 ТЗ. Съгласно легалното определение на чл.616, ал.1 ТЗ, кредитори на несъстоятелността са всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания, чиито вземания са възниквали преди, на или след датата на откриване на производството по несъстоятелност, като установяване на качеството им на кредитор става посредством предявяване на вземанията им в производството по несъстоятелност /чл.685 ТЗ и чл.688, ал.3 вр. чл.639 ТЗ/ след като то вече е открито. В. на вземането на кредитора е от значение единствено за активната му легитимация по молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, но веднъж уважена тази молба, решението по чл.630 ТЗ има незабавно действие по отношение на всички /чл.630, ал.3 ТЗ и чл.634 ТЗ/.
Предмет на удовлетворяване в производството по несъстоятелност са само вземанията на кредиторите, но не и упражняването и защитата на други видове субективни права – потестативни и вещни, поради което в т.1 на чл.637, ал.6 ТЗ е предвидено изрично изключение от забраната за образуване на дела срещу дължина след откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, които са за защита на права на трети лица, собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността.
В хипотезата, когато вземането на кредитора към длъжника е обезпечено с имущество на трето лице /ипотекарен или заложен длъжник/, кредиторът не може да се снабди с изпълнително основание директно срещу третото лице, за да проведе принудително изпълнение срещу ипотекираното / заложеното имущество на третото лице, като може да се ползва единствено от субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист, които съгласно чл.429, ал.3 ГПК, се разпростират върху третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, който изпълнителен лист има сила срещу третото лице, когато взискателят насочи изпълнението върху вещта, служеща за обезпечение. Ето защо, с въвеждането на т.3 на чл.637, ал.6 ТЗ, считано от 01.01.2011г., се предвиди възможност след отриване на производство по несъстоятелността по отношение на длъжника да се образуват дела срещу него с предмет парични вземания на кредитора срещу длъжника, обезпечени с имущества на трети лица, за да се осигури по реда на чл.429, ал.3 ГПК индивидуалното принудително изпълнение върху заложеното / ипотекирано имущество на третото лице. С оглед разпоредбите на чл.638 ТЗ, по така издадения срещу длъжника изпълнителен лист не може да се проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК върху имущество от масата на несъстоятелността. Доколкото с разпоредбата на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ се цели да се осигури принудително изпълнение срещу трето лице, обезпечаващо чужд дълг в полза на кредитора, а субективните граници на издадения на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист, съгласно чл.429, ал.3 ГПК, позволяват то да се осъществи само спрямо трето лице, обезпечило дълга посредством ипотека или залог, забраната на чл.637, ал.6 ТЗ за образуване на нови съдебни и арбитражни производства срещу търговеца, по отношение на който вече е открито производство по несъстоятелност, намира приложение в случаите на дадено от третото лице обезпечение, различно от залога и ипотеката, както и когато заложното, съответно ипотечното правоотношение е погасено преди или по време на висящността на исковото производство, независимо от основанието за това. За да е налице изключението по чл.637, ал.6, т.3 ТЗ от очертаната забрана за предявяване на нови искове, е необходимо залогът / ипотеката да обезпечават вземането на кредитора, предмет на иска, а не друго вземане на кредитора или на трето лице, тъй като в последните две хипотези кредиторът не може да проведе принудително изпълнение срещу имуществото, предмет на обезпечението.
С оглед изложеното, отговорът на релевирания въпрос е: При откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.637, ал.6, т.1 ТЗ, защитата срещу длъжника на вещните права на трети лица се осъществява по исков ред. На основание чл.637, ал.6, т.3 ТЗ вр. чл.429, ал.3 ГПК след откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника е допустимо предявяването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу него с предмет парично вземане на кредитор към длъжника, извън трудовите спорове по чл.637, ал.6, т.2 ТЗ, но само ако това вземане на кредитора –ищец е обезпечено със залог и / или ипотека върху имущество на трети лица и обезпечителното правоотношение не е погасено. Въз основа на издадения в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното / ипотекирано имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не и върху имущество от масата на несъстоятелността.
Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, частната жалба се явява неоснователна.
Предявеният срещу длъжника, след откриване по отношение на него на производство по несъстоятелност, осъдителен иск е за заплащане на парични вземания във връзка с развален договор за обществена поръчка, а не за защита на вещни права, поради което не е налице хипотезата на чл.637, ал.6, т.1 ТЗ. Не намира приложение и разпоредбата на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ, тъй като не се твърди вземането, предмет на иска, да е обезпечено от трето лице със залог или ипотека. Ищецът се позовава единствено на учредена в негова полза банкова гаранция, която не само не попада в кръга на релевантните за хипотезата на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ обезпечения, но към момента на предявяване на иска се поддържа от самия ищец, че е реализирана. Дали и какви обезпечения има трето лице за свое вземане към длъжника е ирелевантно за допустимостта на иска, тъй като, от една страна, това лице не може да проведе принудително изпълнение въз основа на издаден в полза на ищеца изпълнителен лист, а от друга страна, ищецът не може да търси принудително изпълнение върху имуществото, предмет на тези обезпечения, тъй като те не са учредени в негова полза, като същият не се ползва и с правото на индивидуално принудително изпълнение по ГПК върху имуществените права, част от масата на несъстоятелността. С оглед изложеното, настоящият състав намира, не е налице нито едно от изключенията, на които се позовава ищеца – касатор, при които е допустимо образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, след откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради което въззивното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23814 от 11.12.2013г., постановено по ч. гр. д. № 13462/2013г. от Софийски градски съд
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 23814 от 11.12.2013г. по ч. гр. д. № 13462/2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.