Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София, 08.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 598/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба вх.№ 28/05.01.2015 г.от частен съдебен изпълнител /чси/ И. Т. Ч. и по жалба вх.№38/05.01.2015 г.от министъра на правосъдието,чрез процесуален представител юрисконсулт Д. И. срещу решение от 29.11.2014 г. на Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело №44/2014 г. на КЧСИ.
Жалбоподателят чси Ч. обжалва решението в частта, с която дисциплинарният състав е отхвърлил искането му за присъждане на разноски за заплатено възнаграждение на адвоката, който е осъществил защитата му в открито заседание при разглеждане на дисциплинарното дело.Посочва,че на основание чл.71 ал.1 изр.2 ЗЧСИ е имал право да ползва такава защита и че сторените разноски в размер на сумата 1000 лв. са установени с представения договор за правна защита и съдействие.Въпреки изхода на делото, при който Дисциплинарната комисия е намерила, че не е извършил нарушения, не са му присъдени разноските с мотив ,че е налице празнота в закона.Жалбоподателят счита,че тази празнота е следвало да бъде запълнена по реда на аналогията на закона,като намерят приложение правилата на ГПК.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноските за участие на един адвокат в производството пред Дисциплинарната комисия.
Жалбоподателят министърът на правосъдието поддържа,че в резултат на извършена финансова проверка е било установено,че чси Ч. в нарушение на чл.67 ЗЧСИ отново е начислил и събрал такси за действия, които са били отменени от съда по негова вина и за които вече е събирал такси и разноски. С решение по ч.гр.д. №13641/213 г. на Софийски градски съд е отменено постановление за принудително отнемане и предаване на недвижим имот, поради ненадлежно връчване на съобщения и книжа по делото.Впоследствие постъпила молба от взискателя с приложен договор за правна защита и съдействие с договорен адвокатски хонорар от 1 500 лв.,който бил приет за събиране по изпълнителното дело. Във връзка с това са изброени подробно начислените пропорционална и обикновени такси, и е конкретизирано разпределението на получената сума след налагане на запорите в полза на чси Ч. и на взискателя.Изразява становище,че независимо от възможността на длъжника да търси недължимо събраните такси и разноски по реда на чл.74 ЗЧСИ, чси Ч. следва да носи дисциплинарната отговорност .Моли решението да бъде отменено и да му се наложи едно от наказанията,предвидени в чл.68 ЗЧСИ,съответно на извършеното нарушение и да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
К. на частните съдебни изпълнители чрез юрисконсулт А. Д. в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва жалбите.Претендира разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбите са подадени в законовия срок от надлежни страни,но жалбата на чси Ч. не е допустима, а разгледана по същество жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна.
С обжалваното решение Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е отхвърлила като неоснователно искането на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу чси Ч. за нарушения, изразяващи се в начисляване на такси в размер на 189,62 лв. с включен ДДС,събиране на суми в размер на 565,01 лв. от длъжниците и разпределение на събраните суми както следва: в полза на чси 189,62 лв. и в полза на взискателя 375,59 лв.,които погасяват разноските за ключар и част от адвокатския хонорар по изпълнителното дело. Отхвърлено е и искането на чси Ч. да му бъдат присъдени разноски в дисциплинарното производство за възнаграждение на един адвокат.За да постанови своя акт Дисциплинарната комисия е приела,че е сезирана с искане да се произнесе дали с действията на чси Ч., описани във всеки един от трите пункта, е допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ,доколкото липсва уточнение то да е основано само на някои от тях.Приела е също така,че искането е допустимо,независимо че в него не са посочени конкретно нарушени задължения,произтичащи от закон или от Устава на КЧСИ, тъй като обстоятелствената му част позволява да се направи извод за конкретните действия, които се вменяват във вина на чси Ч. и пропускът не е довел до ограничаване правата на страните в производството.Въз основа на събраните писмени доказателства Дисциплинарната комисия е приела от фактическа страна,че изпълнителното дело е образувано по повод писмена молба на взискател, с приложен към нея оригинал на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№10679/2009 г. на Софийски районен съд.С последното на основание чл.108 ЗС длъжниците са осъдени да предадат на взискателя владението върху 1/5 идеална част от недвижим имот,представляващ едноетажна къща с площ 70 кв.м., построена в дворно място, състоящо се от 834 кв.м., съставляващо упи 111-119 в кв.30 по плана на [населено място].Претендираният от взискателя способ е въвод във владение. Чси Ч. изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжниците,съдържащи указание да предадат владението на взискателя в двуседмичен срок от връчването им.Те не били връчени и поради това били изпратени нови покани,връчени по реда на чл.47 ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на длъжниците,извършено на 08.02.2013 г. Впоследствие чси Ч. изпратил призовки за принудително изпълнение на длъжниците, с което ги уведомил,че насрочва въвод за 14.03.2013 г., а след това и за насрочени въводи съответно за 20.03.2013 г. и за 27.03.2013 г.На последната дата пристъпил към принудително отнемане и предаване на имота.Това действие било обжалвано от длъжниците.С решение по ч.гр.д.№13641/2013 г. на Софийски градски съд постановлението му за принудително отнемане и предаване на имот било отменено. На 13.02.2014 г. постъпила молба от адвоката на взискателя,с приложено към нея пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, в който било отразено заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на сумата 1 500 лв.С молбата е поискано ново насрочване на въвод и събиране на всички направени разноски.Чси Ч. насрочил за 24.03.2014 г. в 10,30 часа обратен въвод на длъжниците и в 11,30 часа въвод на взискателя, приел пълномощното и искането за събиране на разноски, указал да бъдат изпратени покани за доброволно изпълнение за приетия за събиране адвокатски хонорар. На 14.02.2014 г са изготвени такива за събиране на сумата 1 500 лв. адвокатско възнаграждение, съдържащи указание за плащане в двуседмичен срок от получаването и призовки за принудително изпълнение за насрочения въвод. Междувременно постъпила нова молба от адвоката на взискателя, с която поискал да бъде наложена глоба на длъжниците, поради това че са ограничили достъпа му до имота, въпреки извършения въвод.Чси Ч. уважил молбата и издал постановления, с които наложил на длъжниците глоби от по 1 200 лв. за това, че след извършения въвод са лишили взискателя от възможността да ползва съответната идеална част от имота за продължителен период от време,като за наложените глоби ги уведомил с писма.Призовките и съобщенията са връчени по реда на чл.47 ал.1 ГПК.На 24.03.2014 г. в 10,30 часа чси Ч. е извършил обратен въвод на длъжниците, а в 11,30 часа е пристъпил към принудителното отнемане и предаване на имота на взискателя. За осъществяване на последния въвод са направени разноски за ключар в размер на 289,50 лв. Във връзка с предприетите действия е начислил следните такси и разноски в тежест на длъжниците:
-обикновена такса в размер на 30 лв. по т.9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на два броя запори;
-обикновена такса в размер на 40 лв. по т.5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на два броя покани за доброволно изпълнение за заплащане на разноски в размер на 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение;
– обикновена такса в размер на 40 лв. по т.5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на два броя призовки за принудително изпълнение за насрочения въвод на 24.03.2014 г.;
– обикновена такса в размер на 40 лв. по т.5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на съобщения за налагане на глоби;
-пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ на обща стойност 158,02 лв. с ДДС-189,62 лв. за изпълнение на парично вземане.
На 22.04.2014 чси Ч. е наложил запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците за събиране на сумите от по 2 137,50 лв. След налагането им са постъпили общо 565,01 лв.,които са разпределени и разплатени както следва:
– в полза на чси-189,62 лв. и
– в полза на взискателя-375,59 лв., с които са погасени разноските за ключар и част от адвокатския хонорар.
Длъжниците са подали жалба срещу постановленията за разноските по изпълнението,като са оспорили размера на адвокатското възнаграждение и размера на начислените такси и разноски по изпълнението.С решение по ч.гр.д.№6995/2014 г. на Софийски градски съд жалбата в частта й относно постановлението за разноски обективирано в запорни съобщения изх.№№ 3546 и 3547 е отхвърлена като неоснователна. Прието е,че таксите са правилно определени, а действията за които са начислени са извършени.Жалбата в частта й относно постановлението за разноски ,обективирано в покани за доброволно изпълнение изх.№№ 1324 и 1325 е оставена без разглеждане като подадена извън преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК. Дисциплинарната комисия е приела,че общият размер на начислените такси и разноски е в размер на 189,62 лв. с ДДС.Те са за действително предприети действия по изпълнението и са дължими,съгласно чл.79 ал.1 ГПК.Разноските са сторени и внесени авансово от взискателя. При така установените факти Дисциплинарната комисия е направила изводи,че предприетите действия са в рамките на предписаните от закона правомощия на чси Ч., които не са признати за незаконосъобразни или изоставени от взискателя съгласно чл.435-чл.437 и чл.79 ал.1 и 2 ГПК.Размерът на таксите е съобразен с Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ- т.т.5,9 и 26.Не е налице повторно начисляване за едни и същи действия по изпълнението.Изпратените покани и призовки на 14.02.2014 г. не са с идентично съдържание с предходните, те касаят събирането на разноски от 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Чси Ч. е бил длъжен да предприеме необходимото за извършване на повторен въвод и за събиране на разноските, за налагането на глоби и на запори,които не са били предприемани по-рано.Действително за отмененото принудително действие-отнемането на недвижимия имот, разноски не се дължат.Но начислените такси и разноски не са във връзка с това отменено действие и не са недължими.Не е възможно и своеобразно прихващане на недължимо платени разноски с тези,които са дължими.Длъжникът следва да плати таксите и разноските за всяко действие, а евентуално недължимо платените такива да търси по реда на чл.74 ЗЧСИ.Поради това Дисциплинарната комисия е приела,че действията на чси Ч. по начисляване на такси и разноски и извършеното разпределение на събраните суми са законосъобразни.Относно неговото искането за разноски за един адвокат в размер на 1000 лв. е счела, че същото е процесуално недопустимо.В разпоредбите на чл.71 и чл.72 ЗЧСИ не се съдържат правила относно разноските.Тази законова празнота не може да бъде запълнена по реда на аналогията,поради санкционния характер на дисциплинарното производство.Няма основание за прилагане правилата на ГПК или НПК, а претенцията следва да се реализира по общия исков ред.
С оглед установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд ,състав на ІІІ го.о намира,че жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна.При обстоен анализ на събраните по делото доказателства не се установява от фактическа страна твърдяното дублетно събиране на такси и разноски.Такива са събрани не повторно, а за различни по своя характер принудителни действия, извършени след постановяване на решението за отмяна на действия на чси Ч.. В самата жалба на министъра на правосъдието се съдържа фактическо признание,че нови такси и разноски са начислявани след представяне на договора за правна помощ и съдействие и приемане за събиране на заплатеното по него адвокатско възнаграждение.Поради това не може да се приеме за основателно оплакването,че решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е постановено в нарушение на закона и е необосновано.
Във връзка с искането за присъждане на разноски следва да се отбележи,че решението на Дисциплинарната комисия в тази част има характер на определение. В ЗЧСИ не е предвидена процесуална възможност това определение да бъде обжалвано. На съдебен контрол подлежи само решението по съществото на спора, съгласно нормата на чл.73 ал.1 и 2 ЗЧСИ. Поради това жалбата на чси Ч. следва да бъде оставена без разглеждане. За пълнота на изложението следва да се посочи,че след като Дисциплинарната комисия е намерила искането му за разноски за процесуално недопустимо е следвало да го остави без разглеждане. Диспозитив за отхвърлянето му е за неоснователност на искането при произнасяне по съществото на спора.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на К. на ЧСИ за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на министъра на правосъдието срещу решение от 29.11.2014 г. на Дисциплинарната комисия при К. на ЧСИ по дисциплинарно дело № 44/2014 г. на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Т. Ч. срещу решение от 29.11.2014 г. на Дисциплинарната комисия при К. на ЧСИ по дисциплинарно дело № 44/2014 г. на КЧСИ в частта за разноските.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието и И. Т. Ч. да заплатят на К. на частните съдебни изпълнители сумата 300/триста/ лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване в частта ,с която е оставена без уважение жалбата на министъра на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. Т. Ч. в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: