О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.84
София. 15.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 932/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. от гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 29.06.2009 г. по в.гр.д. № 362/2009 г. на Окръжен съд – Добрич с което е оставено в сила решение № 38/27.02.2009 г. по гр.д. № 326/2007 г. на Районен съд – Б. в частта, с която Е. И. е осъдена да заплати на Ц. В. Ц. от гр. Б. сумата от 5 300 лв., представляваща авансово изплатено възнаграждение за извършена работа по развален поради виновно неизпълнение от Е. И. договор за изработка от 14.12.2006 г., ведно със законната лихва от 30.08.2007 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Ц. Ц. насрещни искове за сумата 2 132 лв. – неплатен остатък от дължимото уговорено възнаграждение за извършената работа по цитирания договор и сумата 2 635 лв. – неустойка по т.5.2. от същия договор , ведно със законната лихва от 12.11.2007 г.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправен и материалноправен въпрос, а именно: относно разпределението на доказателствената тежест за доказване на факта за неоказване на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението по сключения договор; кога е налице забава на кредитора поради неизпълнение на задължението за оказване на съдействие за изпълнение на възложената работа и при какви условия отпада това задължение. Поддържа се, че посочените въпроси са разрешени от въззивната инстанция неправилно, а произнасянето на ВКС има значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация Ц. В. Ц. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че в рамките на срока по сключения между страните договор за изработка, изпълнителят Е. И. не е представила на възложителя уговорения идеен проект за обект – жилищна сграда с магазини, ателиета и складове в собствения на Ц. имот по плана на гр. Б.. След преценка на представените на 15.01.2007 г. схеми, изготвени от изпълнителя, с оглед заключението на тричленната техническа експертиза и изискванията на чл.142, ал.2 ЗУТ и на чл.15, ал.3, т.1-3 от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, е направен извод, че скиците не съдържат необходимите реквизити на идеен проект съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 4* мотивите към решението въззивният съд подробно е мотивирал становището си защо така представените 45 бр. скици не биха могли да послужат за преминаване към следващата фаза на проектиране, а именно – към изготвянето на уговорения между страните технически проект и съответно към издаване на разрешение за строителство на сградата. Отделно от тези съображения, решаващият съд е направил извод за неизправност на изпълнителя и за недоказаност на направеното от И. възражение за неоказано съдействие от страна на възложителя за довършване на проекта. Предвид развалянето на облигационния договор с писмено предизвестие от възложителя, породило действие от подаване на исковата молба, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3, във вр. с чл.88 ЗЗД, за връщане на част от авансово получената по договора сума – 5 300 лв. от общо получените 6 300 лв., е счетен за основателен. С оглед изхода на спора по първоначалния иск, насрещните искове са отхвърлени изцяло.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне.
Предвид конкретните съображения на решаващия съд, обусловили правните изводи по спора, не може да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпрос, свързани със приложението на чл.95 ЗЗД – забава на кредитора, последиците от забавата и тежестта на доказване в процеса неоказването на съдействие от страна на кредитора/възложител/, са значими за изхода на делото. Преди всичко, първоначалните искове са уважени предвид формираното становище, че изпълнителката Е. И. не е депозирала в уговорения срок възложеният й идеен проект, с извод, че именно тя е неизправна страна по договора. В тази насока съдът е преценявал нормативните изисквания, на които следва да отговаря идейният проект, като е направен извод, че представените в срока по договора скици не отговарят на тези изисквания. От това следва да се приеме, че релевираното в процеса възражение от страна на изпълнителя за последваща забава на възложителя, изразяваща се в неизвършването на корекции в проекта, е в известна степен ирелевантно за изхода на делото, след като липсва годен идеен проект. Независимо от това, в изпълнение на възложените на окръжния съд процесуални задължения по чл.211, във вр. с чл.188 ГПК, възраженията за наличие на кредиторова забава по чл.95 ЗЗД, които са част от защитата на ответника по съществото на претендираното вземане, са обсъдени и приети за неоснователни.
Дори и да се приеме, че е налице приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, то не би могло са се сподели твърдението на касатора, че произнасянето на ВКС по формулираните правни въпроси е от значение за точното прилагане на чл.127, ал.1 ГПК/отм./, сега чл.154, ал.І ГПК и на чл.95 и чл.96 ЗЗД, както и за развитието на правото. По цитираните процесуалноправна и материалноправни разпоредби е налице обилна съдебна практика, публикувана в правно-информационните системи и не се налага тяхното тълкуване или осъвременяване на съдебната практика по приложението им.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, значими за изхода на делото по насрещните искове, поради което ВКС не дължи произнасяне в тази част. Независимо от това следва да се отрази, че предмет на делото по насрещните искови претенции е реално изпълнение по прекратена облигационна връзка между страните, като те са отхвърлени изцяло именно с оглед уважаването на първоначалните искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.88 ЗЗД.
Що се касае до доводите за неправилност на изводите на решаващата инстанция за неизправността на изпълнителя и последиците от неизпълнение на възложената работа, съответно правните последици от развалянето на договора за изработка, те не могат да се преценяват във фазата на селекция по реда на чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 29.06.2009 г. по в.гр.д. № 362/2009 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: