О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София,12.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 21 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], Варна срещу въззивно решение № 1165/18.10.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1789/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна Б. В. Д. чрез адв. В. Т. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил първостепенния съдебен акт е отменил като незаконосъобразно уволнението на Б. В. Д., възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност – заварчик и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което т е останал без работа, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото. Работодателят е осъден да заплати и дължимите държавни такси, както и поетите от бюджета на съда разноски.
По възражението, че иска е подаден след изтичане на двумесечния преклузивен срок за сезиране на съда, са изложени съображения, че то е неоснователно. Установено е, че на работника е връчено предизвестие за прекратяване на договора с изтичането на срока за предизвестие – на 01.10.2010 г. Съдът е приел, че последващата заповед № 1136/29.10.2010г. само констатира настъпилия ефект на прекратеното трудово правоотношение. Исковата молба е подадена на 31.12.2010г. по пощата.
Прието е, също така, че уволнението е незаконно, защото работодателят не е установил липса на качества за изпълнявата работа у Б. Д..
Повдигнати са въпросите:
При уволнение със спазено от работодателя предизвестие, от кой момент за почва да тече срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ – от датата, на която е връчено предизвестието или от датата, в която е връчена последвалата заповед за уволнение и допустимо ли е съдът да разгледа иск за отмяна на заповед, която има декларативен характер, след като уволнението е извършено с друг акт – с предизвестие..
Не са изложени съображения за допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е само по себе си е основание да не се допуска касационно обжалване.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдебната практика е непротиворечива по поставените въпроси, нито има спор по тълкуването на закона, който е ясен. Няма съмнение в практиката, а и в доктрината, че сроковете за атакуване на уволнението започват да текат от момента, в който трудовото правоотношение е прекратено. При уволнение със спазено предизвестие, уволнението настъпва с изтичането му, а не от датата на изготвянето или връчването му. Без значение е също, има ли и последваща заповед за уволнение. Тя, както и самата страна признава има само деклариативен характер. Предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е самото уволнение, а когато то е констатирано и с последваща нарочна заповед, тя се отменя.
Въпроси във връзка с изводите на съда по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не са повдигнати.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1 000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1165/18.10.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1789/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], Варна да заплати на Б. В. Д. сумата в размер на 1000 /хиляда/ лв. разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: