О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№840
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 281/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба вх.№ 225 от 11.01.2011 год. срещу въззивното решение от 30.11.2010 год. по в.т.дело № 591/2010 год. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № Т-36 от 31.05.2010 год. по т.дело № */* год. на Шуменския районен съд за отхвърляне на иска за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че общината-касатор е собственик на: а/ поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] с предназначение „за паркинг” и с площ * кв.м. и б/ */* идеални части от поземлен имот с идентификатор № *, целият с площ * кв.м., за които имоти са съставени актове за частна общинска собственост №№ */* год. и 2856/11.07.2008 год.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване на решението се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС по приложението на § 7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З. и § 42 от ПЗР на З.; б/ игнориране на доказателства и липса на мотиви кое/кои писмени доказателства, определени като „приложени на л.32-92”, представляват титул за собственост на праводателя на ответника; в/ позоваване на решение № 1176 от 18.12.2008 год. по гр.дело № 3270/2007 год. ВКС, ІІІ г.о. за необходимостта от анализ на всички доказателства и с оглед даденото тълкуване на момента на влизане в сила и приложното поле на § 7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З..
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че общината/ищец/ сочи за правно основание за придобиване на собствеността чл.2, ал.1, т.2 З. във връзка с чл.7, ал.1, т.6 от ПЗР на З., без да навежда доводи и да ангажира доказателства, че процесните два имота са обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общината или за здравно, образователно, културно, търговско, битово или комунално обслужване. Прието е, че доколкото актовете за общинска собственост нямат вещноправно действие, а единствено удостоверяват правото на собственост, приложените такива не легитимират общината-ищец като собственик и тя дължи установяване на отразеното в тях придобивно основание по пътя на главното и пълно доказване, което не е сторила. Окръжният съд е приел по-нататък, че в хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства, приложени на л.32-92 от първоинстанционното дело, от които би могъл да се направи обоснован извод, че към датата на влизане в сила на § 7, ал.2 от ПЗР на З./ДВ, бр.49 от 1995 год./ въпросните имоти са били включени в капитала на търговско дружество с държавно имущество [фирма], [населено място], което изключва възможността за преминаването им в собственост на [община] по силата на § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на З.. По отношение на визираните във въззивната жалба пожарен кран, изкуствено езеро, водопровод, трафопост, електропровод, пожарен хидрант и асфалтови алеи, окръжният съд е констатирал, че същите не били отразени в исковата молба и не са били предмет на исковата претенция до посочването им в експертизите, нито са описани в двата акта за общинска собственост. Независимо от това, въззивният съд е приел, че липсват каквито и да е доказателства относно статута им на обекти с предназначението по § 7, ал.1, т.6, респ. по § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед необходимостта от преценка на неговата допустимост /срвн., т.1 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/ по следните съображения:
Съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а съобразно чл.127, ал.2 ГПК ищецът е длъжен да посочи и конкретните обстоятелства, които ще доказва със сочените от него доказателства.
В обстоятелствената част на исковата молба вх.№ 11349 от 22.07.2008 год. се съдържа твърдението, че общината-ищец/сега касатор/ е собственик на описаните в молбата имоти, като е извършено позоваване на актовете за частна общинска собственост № 2848/05.06.2008 год., съставен на правно основание по чл.2, ал.1, т.2 З. във връзка с § 7, ал.1, т.6 З. и № 2856/11.07.2008 год. Посочено е, че съсобствеността върху втория имот е възникнала по силата на заповед № КД-*-*-*/* год. на началника на СК-Шумен, с която е образуван нов поземлен имот с идентификатор * от други два имота. Начинът, по който са изложени в исковата молба обстоятелствата, на които се основават двете установителни претенции за собственост, и по-специално, доколко са били посочени съответни придобивни основания, както и дали общината-ищец/сега касатор/ претендира установяване право на собственост и върху пожарен кран, изкуствено езеро, водопровод, трафопост, електропровод, пожарен хидрант и асфалтови алеи, обосновава необходимост от допускане на касационен контрол по реда на чл.290 ГПК, за да се провери допустимостта на исковата молба, а оттам и допустимостта на постановеното по нея решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.11.2010 год. по в.т.дело № 591/2010 год. на Шуменския окръжен съд по жалба вх.№ 225 от 11.01.2011 год. на [община].
ДАВА на [община] едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 1 368,48/хиляда триста шестдесет и осем + 0,48/лева и в същия срок да представи във ВКС вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/