О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
С. 24.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 427 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Б. П. и М. Г. П. –двамата от [населено място],чрез процесуалните представители адвокатите П. и Б. против въззивно решение от 26.10.2010г. по в.гр.д.№ 3636 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 15.10.2010г. по гр.д. № 14625/2006г.на Софийски районен съд,като са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от А. Б. П. и М. Г. П. против М. Б. Р. с правно основание чл.97 ал.4 от ГПК/отм./за признаване на установено,че е налице престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на частен документ с невярно съдържание – частна жалба от 24.06.1996г.,в съзнателно ползване на неистински документ- частна жалба от 24.06.1996г, съставяне на частен документ с невярно съдържание – молба до съдията от 2.07.1997г.,в съзнателно ползване на неистински документ – молба до съдията от 2.07.1997г. и в умишлено ставане на причина да се внесат неверни обстоятелства,което е от значение за отмяна на едно влязло в сила решение.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставените въпроси по приложение на наказателно правни норми,като се твърди,че са разрешени в противоречие с ППВС № 3 от 23.03.1982г.по н.д.№12/81г.,а именно:1. за принципната разлика между неистинност на документ в гражданския и наказателния процес, 2. налице ли е състав на чл.309 от НК/респ.чл.316 от НК/,когато документът,за който се твърди,че е неистински /в случая частната жалба/ удостоверява само адрес/факт/,а не право или задължение, респ.правоотношение и 3.за отговорността на извършителя по чл.309 от НК в хипотеза,когато документа е с вярно съдържание.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че не е налице престъпно обстоятелство по чл.309 ал.1,чл.314 или чл.316 от НК, тъй като не може да се счете,че О. П. е съзнавала,че посочения в процесните документи адрес за призоваване на А. Б. П. и М. Г. П./ на спорния имот- [улица]/е неверен /т.е.,че те не пребивават и не могат да бъдат намерени на него/. Извел е този извод от факта,че именно това е бил адреса,който А. Б. П. и М. Г. П. са посочила в изпратена до нея нотариална покана,на него е бил имотът,за който те са водили помежду си дела и който ищците са владеели/а след това са го посочили като свой адрес при водените от тях производства за отмяна на влязлото в сила решение/.Съдът е счел,че не е налице престъпление и поради факта,че представените от О. П. документи са били проекти на изгубени съдебни книжа и на съда възстановил изгубеното дело с определение от 4.02.98г.е било ясно,че не са оригинали или ксерокопия на оригинали.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касатора въпроси- следва извод,че последните не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така,защото за да бъде годно общо основание за допустимост поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос – трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.В случая – всеки един от така поставените въпроси неизбежно изисква преценка за правилност на направени от въззивния съд правни изводи във връзка с наличие на съставите по чл.309 ал.1,чл.314 или чл.316 от НК. Това е така,защото така поставените въпроси изискват предварително да се даде отговор – дали О. П. е извръшила някое от така посочените деяния и от тук да се прецени правилността на направения от въззивния съд извод,че не е. Дали този извод на въззивния съд е правилен и обоснован – не може да бъде преценяно в настоящата фаза на процеса,която е по допустимост.Тези въпроси могат да бъдат разглеждани и на тях може да бъде отговорено само и едва след като съдът допусне касационно обжалване,а това не е възможно без коректно заявено общо основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2010г. по в.гр.д.№ 3636 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.