О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№840
гр. София,18.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 791 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. Ж., [населено място], против определение от 10.10.2012 г. по гр. д. № 9139 / 2011г., с което Софийски градски съд, ВО, I. състав, е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по н.а.х.д. № 13985/ 2010г. на Софийски районен съд, 118 състав.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че отказът за признаване на данъчен кредит не може да бъде вреда по см. на чл.45 от ЗЗД, поради което за спора е ирелевантно дали в жалбоподателката – ответник по иска, са намерени счетоводни документи на ищеца и решението по наказателното производство не е от значение за изхода на делото. Твърди се, че липсва каузална връзка между непризнаването на данъчния кредит на дружеството- ищец, обективирано в ДРА, и действията на счетоводителя, като изходът на делото по н.а.х.д. не може да обуслови тъждество между инкреминираните деяния по наказателното производство и исковото дело.
Ответникът по частната жалба, [фирма], не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
По гр.д. № 711/ 2010г. на СРС е постановено решение по чл. 422 от ГПК, с което е отхвърлен иска на [фирма] за признаване на установено по отношение на П. Ж. /частен жалбоподател по настоящото дело/, че същата дължи на дружеството сумата от 13 367,91 лева – обезщетение за вреди от неправомерни действия от задържане и непредставяне на ревизиращия орган от ответницата, в качеството й на счетоводител на дружеството, на документи, необходими за обективно ревизиране на дейността на дружеството, в следствие на което са направени констатации в ДРА № 20003607/30.11.2007г. за непризнаване на дружеството на право на приспадане на ползван данъчен кредит. Исковете са отхвърлени и за установяване и на акцесорните вземания за законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК и за лихва за забава в размер на 3159,33 лева за периода от 30.11.2007г. до 06.07.2009г.
С невлязло в сила решение, постановено по н.а.х.д. № 13985 / 2010г. от Софийски районен съд, 118 състав, ответницата по исковете по чл. 422 от ГПК е призната за виновна по чл. 319 от НК за това, че е скрила чужд документ – договор на ищеца с И. С., с цел да причини вреда на ищцовото дружество, и за невиновна за укриването на чужди документи на ищеца по договори и търговски отношения с И. Ц., [фирма] и Н. А..
Решението по наказателното дело е посочено като основание по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на производството по въззивното производство, образувано въз основа на обжалваното първоинстанционно решение по чл.422 от ГПК.
Определението е неправилно.
При съпоставянето, от една страна, на контрагентите на ищеца по търговските отношения и сделки, послужили за отказ за признаване на право на данъчен кредит по ЗДДС в процесния ДРА, и от друга страна, на документите, за укриването, на които е образувано наказателното производство по чл.319 от НК срещу ответницата по исковете, е видно, че между същите няма идентитет. Следователно, с решението по н.а.х.д. няма да бъде установено престъпно обстоятелство, от което зависи изходът на гражданския спор по чл.422 от ГПК за установяване на вземане за обезщетение за вреди от укриване на документи, възпрепятстващо признаването на правото на приспадане на данъчен кредит на ищцовото дружество.
С оглед изложеното, обжалваното определение е неправилно, поради липса на посоченото в него основание за спиране на производството по делото, и като такова следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 10.10.2012г. по гр. д. № 9139 / 2011г., на Софийски градски съд, ВО, I. състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по н.а.х.д. № 13985/ 2010г. на СРС, 118 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.