О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София, 16.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1574 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “П” КД, със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение без номер от 21 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е отменено решение № І* от 19 май 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. и уволнението на И. Д. Н. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ е отменено и Н. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, защото съдът е възприел неправилна фактическа обстановка; съдът е следвало да приложи чл. 335 ал. 2 т. 2 КТ регламентираща момента на прекратяване на трудов договор при незпазване на срока на предизвестието – изтичането на съответната част от срока на предизвестието; заповедта за уволнение е породила действието си на 8 октомври 2007 г., към който момент следва да се преценява съществуването на материалното право на работодателя на уволнение и надлежното му упражняване; заповедта за уволнение е влязла в сила едновременно със заповедта за премахване на длъжността “правен съветник”. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е приложил установените в съдебната практика критерии при решаване на въпроса относно законосъобразността на заповед за уволнение; въззивният съд незаконосъобразно чрез превратно тълкуване на установените факти по делото, за да обоснове мнимата незаконност на уволнението, изразяваща се в настъпването на съкращаването в щата след извършеното уволнение, е приел необосновано, че заповедта не е породила действие от посочения в текста на заповедта момент, а към момента на действителното й връчване. Представя се решение № 1* по гр.д. № 1* от 1994 г. на ІІІ ГО.
Ответницата И. Д. Н. от гр. С., не дава отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че новото щатно разписание, което предвижда премахване на процесната длъжност, влязло в сила от 8 октомври 2007 г., а заповедта за уволнение е връчена преди влизането в сила на щатното разписание – на 5 октомври 2007 г., на която дата съгласно чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ е прекратен трудовият договор, поради което уволнението е преждевременно и незаконосъобразно.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, въпреки, че касаторът посочва основанието по т. 1, защото представеното съдебно решение, макар на състав на ВКС, е постановено по отменения ГПК и не представлява задължителна практика на ВКС, каквото е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Съображенията на касатора по тълкуването на посочените правни норми не може да се приеме за поставяне на правен въпрос, който да ангажира отговора на ВКС. Решаващият извод на въззивния съд е свързан с възможността чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ да се приложи при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ. Доводите на касатора, предвид представената съдебна практика, касаят критериите за преценка на законосъобразността на уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ, но въпрос за това към кой момент следва да се преценява законосъобразността на уволнение поради съкращение в щата в случай, че в заповедта за уволнение изрично е посочена дата, която предхожда изтичането на срока на дължимото предизвестие, не е поставен. Както вече беше отбелязано, според задължителното тълкуване на ТР № 1/2009 г. ВКС не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи. Освен това, дори касаторът да беше поставил подобен въпрос, представената съдебна практика не дава тълкуване в противоречие с изложеното от въззивния съд, а въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е задаван.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 21 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: