О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№841
гр.София, 17.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 260/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Г. Т. и А. С. Я.-Т. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 14451 от 26.02.2010 год. срещу въззивното решение от 05.01.2010 год. по гр.дело № 351/2009 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д състав, с което е оставено в сила решението от 15.07.2008 год. по гр.дело № 3365/2004 год. на Софийския районен съд, 66-ти състав в частта, с която е унищожено завещателното разпореждане, извършено с нотариално завещание № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. на нотариус Р. Д., с което Г. В. Т. е завещал на А. С. Я.-Т. правото на безвъзмездно ползване до края на живота й върху собствената си ? ид.ч. от апартамент № * в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, състоящ се от стая за почивка, кухня-бокс, клозет, антре, две тераси с площ * кв.м., заедно с мазе № * в приземния етаж /етажа на гаражите/ с размери * м., заедно с *% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място УПИ * от кв.* по плана на [населено място], м.”Ц.”, а на К. Г. Т. собствената си * ид.ч. от така описания, обременен с вещно право на ползване недвижим имот и е допуснато извършването на съдебна делба на имота при квоти: по * идеални части за В. Г. Т., М. Г. Т. и А. С. Я.-Т. и 7/16 идеални части за К. Г. Т..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и допускане на делбата при квоти: * идеални части за К. Г. Т. и по 1/16 идеална част за А. С. Я.-Т., М. Г. Т. и В. Г. Т..
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи, че правният въпрос по делото е дали следва на посочените в решенията на районния и градския съд основания да се приеме, че следва да се унищожи направено завещателно разпореждане в нотариално завещание от общия наследодател Г. В. Т. поради това, че не е разбирал и не е могъл да ръководи постъпките си. В уточнението на касационната жалба – вх.№ 30906 от 28.04.2010 год. се поддържа, че от показанията на свидетелите К. Р., М. Б. и нотариус Р. Д. е видно категоричност на волята на Г. Т. и пълна яснота, че той е бил в добро общо състояние и сам е разписал всичко необходимо пред нотариуса, като волята му е била точно изразена. Твърди се, че съдебнопсихиатричната експертиза на д-р Щ. е била непълна и се е нуждаела от допълнителни разяснения, които били дадени от допълнителната съдебномедицинска експертиза на д-р Д. П., приета в заседанието на 21.11.2007 год. Според касаторите, д-р П. заявила, че лекарството „Д.” е имало освен обезболяващо и изразено успокояващо въздействие, а в устните си обяснения заявила, че „малко вероятно е болният да не е разбирал постъпите си с оглед представената медицинска документация”. К. поддържат, че нотариалното завещание в полза на К. Т. не страда от пороци и поражда своите правни последици, като с оглед на това, обжалваното решение следва да бъде отменено и делбата бъде допусната при квоти: * идеални части за К. Г. Т. и по 1/16 ид.ч. за А. С. Я.-Т., М. Г. Т. и В. Г. Т..
Ответниците по касация В. Г. Т. и М. Г. Т. от [населено място] са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че Г. В. Т. собственоръчно е подписал нотариалното завещание от 08.05.2003 год. Прието е за установено, че Г. Т. е страдал от онкологично заболяване в напреднал метастатимен стадий, като към 08.05.2003 год. и през целия си престой в болницата завещателят е получавал вливания на водно-солеви и електролитни разтвори, диуретици, обезболяващи и антипсихотични средства, като от 30.04.2003 год. е бил на лечение с предписаните от психиатър лекарствени средства. От заключението на вещото лице доц.д-р Б.Щ. градският съд е приел за установено, че при постъпване в болницата на 25.04.2003 год. Г. В. Т. е бил в увредено общо състояние и с психоорганичен синдром, поради което е бил елементарно адекватен, като в следващите дни състоянието му се влошило до неговата смърт на 13.05.2003 год. В. съд е посочил по-нататък, че според експерта, на 08.05.2003 год., Т., под въздействието на карциномната интоксикация и развилата се енцефалопатия с манифестиран психоорганичен синдром и поради допълнително въздействие на прилаганите му психотропни медикаменти е бил със смущения в яснотата на съзнанието, себекритичността и годността за точна преценка, поради което с голяма вероятност не е притежавал психична годност да разсъди и прецени обстоятелствата и своите постъпки и да действа разумно. Градският съд е приел, че към момента на извършване на завещанието от 08.05.2003 год. Г. Т. не е бил в състояние да разбира и да ръководи постъпките си, вследствие на което не е бил способен да завещава.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са разрешавани въпроси по приложение на чл.13, чл.43, ал.1, б.”а” З.. или на чл.31, ал.2 ЗЗД в противоречие с разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение, поради което липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се възпроизвеждат изцяло оплакванията за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, направени с касационната жалба. Касае се за оплаквания срещу правилността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които засягат единствено производството по конкретната касационна жалба. Липсват правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика по въпроси на завещателната дееспособност на лица, които са пълнолетни и не са поставени под пълно запрещение /т.е. когато са били налице другите две условия на чл.13 З../, но които лица поради кратковременно разстройство на съзнанието не са били в състояние да изразят съзнателна воля, т.е. не са били годни да действат разумно. К. не са формулирали материалноправен въпрос, който да е основан на твърдение за неяснота, непълнота или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретните норми по реда на чл.290 ГПК /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. Според тълкувателния акт „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото. Изложението по чл.281, т.3 ГПК не съдържа и процесуалноправен въпрос, който да обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК и в този аспект не би допринесло за развитието на правото.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 600 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.01.2010 год. по гр.дело № 351/2009 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д състав, по жалба вх.№ 14451 от 26.02.2010 год.
Осъжда К. Г. Т. и А. С. Я.-Т. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, ап.1, да заплатят на В. Г. Т. и М. Г. Т. от [населено място] сумата 600/шестстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/