3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
София, 09.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4259/2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 02.04.2013 г. по ч. гр. д. № 4369/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, с което е потвърдено поставеното от Софийски районен съд, 64 състав разпореждане от 23.01.2013 г. по гр. д. № 2071/2013 г. за отхвърляне на депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК срещу [фирма], [населено място] и физическото лице Д. В. Д. от [населено място] за сумата 49 996.01 лв. по 27 бр. записи на заповед.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че процесните записи на заповед не са редовни от външна страна поради липса на реквизита по чл. 535, т. 1 ТЗ, а именно – липса на словосъчетанието „запис на заповед” в съдържанието на документите. Счита, че при преценката относно характера на тези документи въззивният съд се е ограничил с буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 535 ТЗ, а не е разгледал представените документи по чл. 417, т. 9 ГПК глобално, търсейки волята на издателя и по-конкретно – не е отчел, че същите изрично са наименовани „запис на заповед”, както и че този израз се съдържа в текста на авала на всеки от записите, подписан от физическото лице Д. В. (управител на дружеството-издател).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: „Следва ли при обединяване в един документ на запис на заповед и авал, подписани от едно и също лице, действащо в две различни качества, като управител на юридическо лице при издаването на записа на заповед и като физическо лице при авалирането му, да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК при условие, че изразът „този запис на заповед” стои в авала на същия документ. В тази хипотеза следва ли да се приеме за изпълнено условието на чл. 535, т. 1 ТЗ за редовност на документа.” Твърдението за противоречие в съдебната практика по така поставения въпрос частният касатор представя Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 22.10.2010 г. по ч. гр. д. № 49 154/2010 г. на Софийски районен съд, 32 състав (издадена по три броя записи на заповед от същите ответници и в полза на дружеството-настоящ частен касатор) и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 28.09.2012 г. по ч. гр. д. № 44539/2012 г. на СРС, 71 състав, касаещ други страни.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и Д. В. Д. от [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е в прелузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на О. Г.” О., [населено място] по представените със заявлението 27 броя записи на заповед, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че процесните записи на заповед не съдържат изискуемия по чл. 535, т. 1 ТЗ задължителен реквизит – израза „запис на заповед” в текста на всеки от документите, което води до нищожността им и препятства ангажирането на отговорността както на издателя, така и на авалиста по тях. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода в частната жалба, че в случая изискването на чл. 535, т. 1 ТЗ следва да се счита изпълнено, тъй като в обективирания в документите авал е посочено изрично, че се поръчителства „по настоящия запис на заповед”. Становището на въззивния съд в тази връзка е аргументирано със самостоятелността на авала като сделка, която само технически се обективира върху същия документ и че тя е извършена не от издателя на документа ( [фирма]), а от различно лице (Д. В. Д.), макар и то да е законен представител на издателя на документа. Отделно от това е посочено, че авалът следва и не е част от документа, поради което посочването в него, че се касае за „запис на заповед”, не е част от текста на документа по смисъла на чл. 535, т. 1 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случая е неприложимо, предвид наличието на задължителна съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. В същата е прието, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът „запис на заповед” да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове „запис на заповед” и в текста му да стои изразът „запис на заповед” и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Цитираната задължителна съдебна практика дава ясен и категоричен отговор и на въпроса, поставен от частния касатор. Ето защо, поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде преценявано. А поради обстоятелството, че въззивният съд изцяло е съобразил тази практика, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.04.2013 г. по ч. гр. д. № 4369/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: