5
5
Определение по т. д. № 1623/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1623/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
София, 06.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1623 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ чрез синдика С. М. против въззивно решение № 2193/26.11.2013 г. по т. д. № 641/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 2052/27.11.2012 г. по т. д. № 1838/2010 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от синдика срещу [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма], [населено място], обл. Д. субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ за прогласяване относителната недействителност на извършена на 23.06.2003 г. от публичен съдебен изпълнител към РД [населено място] на АДВ публична продан на недвижим имот, подробно описан, за принудително събиране на публични държавни вземания, установени с ДРА №188/28.12.2000 г. и на постановление № С-2116/27.06.2003 г., с което имотът е възложен на купувача [фирма] за сумата 123 200 лв., присъдена е държавна такса и разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание.
В изложението си, касаторът е развил общи съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора два материалноправни въпроса: 1/. Допустимо ли е при открито производство по несъстоятелност, което е във фазата на осребряване на масата на несъстоятелността, срещу несъстоятелния длъжник да започне, да се развие и да приключи с възлагане на актив от масата на несъстоятелността ново производство по принудително изпълнение по реда на Д. /отм./? и 2/Попада ли приложното поле на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ продажбата от публичен взискател по реда на Д. /отм./, когато тя е започнала, развила се и е приключила с възлагане на актив от масата на несъстоятелността при открито производство по несъстоятелност, което е във фазата на осребряване на масата на несъстоятелността?
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е посочил материалноправни въпроси, които би могло да се приемат, че са от значение за изхода на делото, тъй като питането дали попада в приложното поле на иска по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ продажбата от публичен взискател по реда на Д. /отм./ е свързано с определяне елементите от фактическия състав на предявения иск, а дали е допустимо при открито производство по несъстоятелност да започне, да се развие и да приключи с възлагателно постановление производство по индивидуално принудително изпълнение е въпрос, който би бил от значение, ако са налице основанията за предявяване на подобен иск.
Сочените от касатора правни въпроси, за да представляват общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да са от значение за конкретното дело, тяхната обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство, както е в случая. Не е налице обаче допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените от жалбоподателя правни въпроси не допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По отношение на елементите от фактическия състав на чл.646, ал. 1, т. 3 ТЗ е внесена яснота в законовата редакция на текста, маркирано е, че става въпрос за сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, а редакцията на чл. 646, ал. 3 /отм./ сегашна ал. 8 изрично изключва приложението на предходните алинеи в случаите на изпълнение на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните. Вярно е заключението на въззивния съд, че отсъства елемент от фактическия състав, тъй като публичната продан не съставлява сделка. По своето правно естество публичната продан не е договор за продажба, а едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител. Публичната продан се различава от договора за продажба не само по своя фактически състав, при който съдебният изпълнител действа не като равнопоставен участник в гражданския оборот, а като орган на принудително изпълнение, но и по правните си последици.
По отношение на втория въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване и поради обстоятелството, че съществува законова регламентация по чл. 638, ал. 1 ТЗ и маркираното в нея изключение по чл. 159, ал. 1 Д. /отм./ се отнася до такова имущество, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания.
В мотивите на въззивното решение е констатирано, че недвижимият имот, нищожността на продажбата на който се иска, е точно такова имущество, както и че към 20.06.2002 г. е наложена възбрана с постановление на публичния изпълнител, вписана на 21.06.2002 г., т. е. преди датата на постановеното решение по несъстоятелността от 23.09.2002 г. При това, по отношение на имота са били предприети и действия по принудително изпълнение /на 29.08.2002 г. извършен опис/ също преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца.
Отделно от изложеното, въззивният съд е преценявал и факта, че на принудително събиране по същия ред са подлежали и други вземания освен тези по ДРА №188/28.12.2000 г. присъединени към същото изпълнително дело, по отношение на които производството не е било спирано, тъй като те са били безспорни и тези вземания са предмет и на описание във възлагателното постановление от 27.06.2003 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2193/26.11.2013 по в.т. д. № 641/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: