2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
гр. София, 19.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 7670 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК – по частна касационна жалба на М. М. П. срещу определение № 20069/30.10.2013 г., постановено по частно гр. дело № 10252/2013 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е потвърдено определение от 17.06.2013 г. по гр. дело № 25786/2013 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещите му осъдителни искове срещу [фирма] за заплащане на сумата 1 251.60 E..
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. Именно такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, е и постановеното в случая от СГС, с което е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно определение, което не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито с него е разрешен спор по същество в рамките на самостоятелно съдебно производство, т.е. – не е налице никоя от хипотезите по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС; в същия смисъл е и константната практика на ВКС, формирана при действието на последната редакция на чл. 396, ал. 2 от ГПК (например – определение № 98/07.02.2012 г. по частно гр. дело № 24/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 305/03.05.2012 г. по частно гр. дело № 241/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 545/19.07.2013 г. по частно търг. дело № 2644/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 180/22.04.2013 г. по частно гр. дело № 1891/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и пр.).
Отделно от горното, цената на всеки един от бъдещите осъдителни искове, чието обезпечаване е поискано, е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по тези искове, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и определението на въззивния съд по частната жалба относно обезпечаването на тези искове, не подлежи на касационно обжалване, дори и да попадаше в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.
Предвид горното, подадената срещу неподлежащото на обжалване въззивно определение, частна касационна жалба, като процесуално недопустима на посочените две основания за това, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 135122/28.11.2013 г., подадена от М. М. П. срещу определение № 20069/30.10.2013 г., постановено по частно гр. дело № 10252/2013 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 7670/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.