О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 19.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№1744/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв. Р. В. – процесуален представител на И. Г. И. против въззивно решение от 15.10.2013 г. по гр.д.№ 16 893/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав,с което е потвърдено решение от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 23 326/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 66 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Г. И. от [населено място], област В. против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, тъй като то противоречи на решение № 653 по гр.д.№ 1854/2009 г. на ВКС,ІІІ г.о.,тъй като в посоченото решение ВКС се е произнесъл по сходен казус относно подбора при “закриване на част от предприятието” при наличие на експертиза по делото. Досежно обжалваното решение се твърди, че експертизата е констатирала, че са останали на работа след уволнението на ищеца две лица на същата длъжност, които са били с усилена закрила, поради което работодателят е следвало да спази изискванията на чл.329 КТ и да прецени, кой от тях притежава по-висока квалификация и работи по-добре.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответната страна по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция изцяло е възприела мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. По направените оплаквания ,че не е налице реално закриване на част от предприятието и не е извършен подбор по законовите критерии е стигнала до извод, че закриването на част от предприятието – отдел „Контролна дейност”,в който е била длъжността на ищеца е извършено,считано от 13.03.2012 год.,а ищецът е уволнен след като е налице влязла в сила заповед за закриване на част от предприятието,т.е.към момента на уволнението е било налице основанието на което е издадена уволнителната заповед.
Не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В цитираното от касационния жалбоподател решение № 653/25.10.2010 г. по гр.д.№1854/2009 г.,ВКС,ІІІ г.о. е прието, че “за закриване на част от предприятието може да се говори,когато се преустановява дейността на едно негово обособено звено,така че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност,което и налага освобождаването на работниците, осъществявали тази дейност. Закриване на част от предприятието е различно и не е идентично със случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието,налагащо вливане,сливане,трансформиране,промяна на наименованието на негови отделни звена. В тези случаи –дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми. Закриване на част от предприятието изисква окончателно преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин,че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. При реално осъществено закриване на част от предприятието-подбор не е възможен,защото няма между кого да се извърши.В такава хипотеза –работодателят може/но не е длъжен/да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието,чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва.”. Обжалваното решение не противоречи на приетото в посоченото решение.Неточно е и позоваването на касатора на приетото със ССЕ, тъй като тя изрично сочи, че на работа са останали две лица, които са били със закрила по чл.333 КТ, като след завършване на процедурата по посочената правна норма на тях също са им били прекратени трудовите договори на процесното основание.
С оглед изхода спора касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.10.2013 г. по гр.д.№ 16 893/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав .
ОСЪЖДА И. Г. И. ,ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] разноски в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: