6
6
Определение по т. д. № 4481/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №4481/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 06.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4481 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1395/04.07.2013 г. по т. д. № 4348/2012 г. на Софийски апелативен съд, което е потвърдено първоинстанционно решение № 1513/06.08.2012 г. по т. д. № 557/2010 г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 3, ал. 1 от рамков договор за рекламно обслужване, сключен на 20.03.2008 г., жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] сумата 89416,32 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от 16.02.2010 г. до окончателното изплащане, и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 19 от същия договор да заплати и сумата 17883,26 лв. и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че не е налице съгласие за изработка и доставка на конкретните материали, налице е своевременно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ от страна на ответното дружество, направено няколко дни след получаване на стоката в град различен от седалището му, чрез трето лице – транспортно дружество, без да е подписван приемо-предавателен протокол, като в счетоводството на търговеца противопоставянето било коректно отразено.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с посочването на 4 правни въпроса в своето изложение, по отношение на които е изброил 6 решения на ВКС. Освен това, е маркирал и три правни въпроса, по които поддържа, че е налице основание по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и прави искане за присъждане на разноски, за което е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на поставените в първата част от изложението четири въпроса не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според изложението, въпросите са: ”Следва ли съдът да приеме, че е налице сключена сделка при наличие на счетоводни документи, част от които са осчетоводени в счетоводството на дружеството / фактура за аванс/, но при наличие на доказателства, че стоката не е осчетоводена в имуществото на търговеца?; 2/ Следва ли съдът да приеме, че е налице сключена сделка при наличие на счетоводни документи, част от които са осчетоводени в счетоводството на дружеството /фактура за аванс/, но при наличие на доказателства от страна на търговеца, че последният явно е оспорил цената на стоката и е изразил несъгласие със сделката?; 3/ Следва ли да се приравни доставка на стока, извършена въз основа на облигационна връзка, с фактическото разполагане на стоката в базата на търговеца, при положение, че стоката се държи от него като чужда и не се използва в дейността му? 4/При наличие на оспорена доставка, може ли да се приеме, че фактура, която удостоверява плащане само на аванс, е основание за заплащане на стоката, която търговецът държи от него като владелец, без намерение да я свои?
По отношение на тези въпроси не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Дали съдът ще приеме за доказано твърдението, че е сключена сделка, въз основа на какви доказателства ще формира своите изводи, отчитайки формалния или неформалния характер на твърдяното правоотношение, са все въпроси, свързани с преценка на конкретните факти по делото. Кои счетоводни документи в случая е зачел решаващият съд, какво е било оспорвано от ответника, дали е от значение намерението да се свои определена стока, би могло да се преценява едва след допускане на касационно обжалване, при преодоляване на фазата по допустимост на някое от основанията по чл. 280 ГПК.
Действително в цитираното решение № 20/2013 г. на първо т. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба. В това решение са изброени множество други съдебни актове по чл. 290 ГПК – решение № 46/2009 г.; решение № 71/2009 г. и др. Отговорът на правния въпрос по това решение съдържа множество уговорки за определените случаи, ако самата фактура съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката. По отношение на извършеното плащане по фактурата и неговото правно значение на недвусмислено признание на задължението също е налице отговор в цитираните решения, който не се отклонява от даденото във въззивното решение разрешение /решение № 114/ 2013 г. на състав на първо т.о., ВКС по чл. 290 ГПК/.
Релевантното в конкретния случай не е само досежно съдържанието на фактурата, а уговореното от страните в рамковия договор, който е свързан с предоставяне на конкретни услуги, каквото е и съдържанието на мотивната част на въззивното решение.
Позоваването на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК без конкретно мотивиране за противоречието на въпрос и даден отговор по конкретното решение не съставлява изложение на основанията за касационно обжалване.
По втората група въпроси, по които се твърди че е налице основание по т. 3 на чл.290 ГПК: 1/ При наличие на рамков договор между търговци, задаващ основен мащаб на отношенията им, следва ли при наличието на доказателства по делото, че очевидно е налице спор във връзка с конкретна доставка по рамковия договор, това обстоятелство да не се цени от съда, а да се прилагат условията на рамковия договор?; 2/ Какво е значението за прилагане на презумпцията по чл. 301 ТЗ във връзка с противопоставянето от страна на мнимо представлявания търговец на действията на последния, с които той осъществява само държане на доставените стоки, които не е поръчвал, без да демонстрира намерение да свои същите?; 3/ Как се разрешава колизията между факта на доставка на стоката и само фактическото приемане, без наличие на правни действия по приемането?
Тези въпроси отново са фактологични, те предполагат преценка на конкретните доказателства по делото, на тяхната относимост към случая, на въведените аргументи и оспорвания, на наличието или отсъствието на трайни търговски отношения – чл. 292 ТЗ, на зачитане на консенсуалният характер на договора и значението на реалното предаване на стоките и пр., и по отношение на тях не е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Отделно от изложеното по отношение на съдържанието и приложението на чл. 301 ТЗ има практика по реда на чл. 290 ГПК /по т. д. № 588/2010 г. на второ т. о. на ВКС; т. д. № 546/2010 г. на първо т. о. и т. д. № 416/2010 г. на същото отделение и др. /на която се позовава ответникът по касационната жалба/.
Посочените от жалбоподателя в изложението разсъждения за неправилно процедиране и за погрешни процесуални действия и от там и за незаконосъобразни правни изводи, са относими към проверка правилността на въззивния съдебен акт, и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
На ответника по касационната жалба следва са бъдат присъдени разноските за настоящото производство, които са своевременно поискани и е доказано тяхното извършване, въз основа на договора за правна защита и съдействие от 14.11.2013 г. от [фирма] в полза на адвокат М. Б. в размер на 7200 лв.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 139504.07.2013 г. по т. д. № 4348/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 7200 /седем хиляди и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: