2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
Гр.София, 05.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 715 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Й. и Й. Т. Й., [населено място] срещу определение № 999/02.06.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1156/11г., с което Софийският апелативен съд е отменил частично определението от 13.07.2010г. по гр.д.№ 2573/07г. на Софийския градски съд и е изменил решението от 11.06.2010г. в частта за разноските, като е осъдил частните жалбоподатели да заплатят на М. И. Б. сумата от 2400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е правилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответницата не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна срана, в срока по чл.275 ГПК и срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заплатеното от страната възнаграждение от 3000 лв. е прекомерно, взел е в предвид на фактическата и правна сложност на делото и е намалил същото до размер на 2300 лв., като е направил и съпоставка с минималния размер на възнаграждението по чл.7 на Наредба № 1/2004г. на 741.17 лв. и с трикратния му размер от 2223.51 лв. по П..2 от ДР на наредбата.
Според частните жалбоподатели решаван противоречиво от съдилищата е въпросът дали при наличието на прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото следва да се намали до установения минимум по чл.78 ГПК във вр. чл.36 ЗА или следва да се вземе в предвид определеният трикратен размер по силата на по-ниския по степен акт – П..2 на Наредба № 1/04г.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване.
Както посочват частните жалбоподатели, по правилото на чл.78, ал.5 ГПК съдът е свободен в преценката си доколко до намали подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, но не може да го намали до размер под минимално определения съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Въвеждането на въпроса какъв размер на намаление следва да се приложи – този по чл.7 или по П..2 от ДР на Наредба № 1/2004г. би имало значение ако страната твърди, че заплатеното от нея възнаграждение е намалено под някой от така определените размери. В случая, възнаграждението, което се дължи от частните жалбоподатели като направени разноски от противната страна, е намалено без да се засяга минималния размер, независимо дали като база ще се приеме основният размер по чл.7 от Наредбата или трикратното му увеличение по П..2 на ДР. Присъждането на разликата над посочените размери е предоставено на преценката на съда с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 999/02.06.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1156/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.