О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№843
гр.София, 17.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 421/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. С. П., Н. С. К., П. С. П. и Ю. Г. Б. са подали касационна жалба вх.№ 3293 от 10.12.2010 год. срещу въззивното решение № 470 от 01.11.2010 год. по гр.дело № 657/2010 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 29.03.2010 год. по гр.дело № 201/2009 год. на Самоковския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Г. С. Б., П. С. П., И. П. Ш. и Б. П. П. установителен иск за собственост върху незастроено дворно място от * кв.м., имот пл.№ * в кв.* по регулационния план на курорта Б. б. от * год., при съседи: от две страни-п., б. Н. В., З. Л. В., И. Б. М. и Т. Б. Ф..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС с позоваване на тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 год. на ОСГК на Върховния съд и б/противоречие с решение от 29.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год. на Софийския окръжен съд, за което касаторите твърдят, че е влязло в законна сила, защото не е допуснат преглед.
Ответниците по касация Г. С. Б., П. С. П., И. П. Ш. и Б. П. П. са на становище, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че няма доказателства процесният имот да е бил в патримониума на наследодателя на касаторите – С. Б. П.. Прието е, че дори свидетелите не сочат това обстоятелство, а само, че имота е владян от неговите наследници, без да установяват точно от кои от тях, предвид претенцията за собственост в лицето само на определени наследници. Съдът е приел по-нататък, че не е установено ищците-сега касатори да са упражнявали за повече от десет години самостоятелно и необезпокоявано фактическата власт върху процесния имот, за да го придобият по давност. Отново е посочено, че свидетелите не установяват с категоричност, че познават процесния имот, тъй като го описват с известни различия в местоположението и границите му от тези, посочени в исковата молба, а и не сочат период на владение върху имота точно от страна на ищците/сега касатори/. Прието е, че записването на имота по стария план на [населено място] на наследодателя на ищците/касатори/ не може самостоятелно да обоснове извод за основателност на предявените искове.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение.
Не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС, в което е проведено разграничение относно способите за защита по исков ред на правото на собственост срещу лице, което се е снабдило с нотариален акт за собственост на същия недвижим имот по обстоятелствена проверка. В тълкувателното решение е посочено, че когато ползващото се от нотариалния акт лице владее имота, собственикът следва да предяви ревандикационен иск по чл.108 ЗС, при уважаване на който нотариалният акт се отменя съгласно чл.431, ал.2 ГПК/отм./, даже и да не е било направено изрично искане за това. В случая, касаторите се позовават на тълкувателно решение, доколкото поддържат, че издаденият на името на ответниците Г. С. Б. и П. С. П. нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год. за процесното дворно място е следвало да бъде отменен, а искът им за собственост да бъде уважен. Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС е постановено по въпроса, предмет на предложението за тълкуване, а именно: какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, и по-специално – допустим ли е самостоятелен иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Т. акт касае допустимостта на исковата защита на собственика в зависимост от това дали титулярът на констативния нотариален акт по чл.483, ал.2 ГПК/отм./ е във владение на недвижимия имот или не. Такъв проблем относно вида на исковата защита в настоящия казус не съществува. Ето защо, тълкувателното решение не е пряко относимо към решаващите мотиви на въззивната инстанция и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Представеното с касационната жалба незаверено ксерокопие от въззивно решение от 29.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год. на Софийския окръжен съд, ІІ състав не може да обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение по гр.дело № 657/2010 год. на същия съд. На първо място, липсват данни, че приложеното с жалбата решение е влязло в сила /твърдението, че не е обжалвано или че жалбата не е допусната до разглеждане по реда на чл.290 ГПК не се подкрепят с писмени доказателства/, а с оглед приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК могат да се преценяват само влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд /срвн., т.3 от мотивите на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Отделно от това, видно от неокончателното въззивно решение от 29.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год. на Софийския окръжен съд, спрямо ответниците Г. С. Б. и П. С. П. е бил уважен предявен от трети за настоящото дело лица установителен иск за собственост на */* идеални части от имот пл.№ * в кв.* по плана на [населено място] б. от * год. и е отменен констативен нотариален акт за собственост по отношение признатите с него в повече права на неговите титуляри. Касае се за отделни гражданскоправни спорове за собственост с предмет различни недвижими имоти, по които са постановени съответно решение за отхвърляне на иска /в настоящия казус/ и решение за уважаване на иска /в казуса, предмет на решението от 29.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год./. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК /срвн., отново мотивите на т.3 от тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В случая, не се твърди, че двете въззивни решения си противоречат взаимно по приложението на едни и същи законови норми за да бъде обоснована необходимост от произнасяне на ВКС по реда на чл.290 ГПК, с което да се посочи коя съдебна практика е в съответствие със закона.
На последно място, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да бъде преценяван в контекста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед непълноти, неясноти или противоречия на материалноправните или процесуални норми. Жалбоподателите поддържат единствено оплаквания срещу правилността на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, такива липсват и разглеждането на касационната жалба не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.е. ще липсва принос в правоприлагането при тълкуване на правните норми – не е обоснована необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд или за осъвременяването на тази практика, които да налагат тълкуване по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 01.11.2010 год. по гр.дело № 657/2010 год. на Софийския окръжен съд, по жалба вх.№ 3293 от 10.12.2010 год. на Г. С. П., Н. С. К., П. С. П. и Ю. Г. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/