2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр. София, 19.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 7438 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. И. Г. и М. И. Г. срещу определение № 225/20.09.2013 г., постановено по гр. дело № 2351/2013 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение (ВКС, І-во гр. отд.). С него е оставена без разглеждане касационната жалба с вх. № 223/11.01.2013 г., подадена от жалбоподателите срещу решение № 473/28.11.2012 г. по въззивно гр. дело № 783/2012 г. на Добричкия окръжен съд и е прекратено производството по делото пред ВКС.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, І-во гр. отд. е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като цената на иска за собственост върху недвижим имот е до 5 000 лв., съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка № [ЕГН]/23.08.2007 г.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че при предявяването на иска през 2007 г. цената му е била определена в размер под 5 000 лв., но това е станало при действието на отменения ГПК, при който касационното обжалване е било допустимо, както и при влизането в сила на действащия ГПК, тъй като цената на иска е била над 1 000 лв. С оглед на това жалбоподателите поддържат, че делото е било висящо и че съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК (обн. в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) по „досегашния” ред (редакцията до това изменение на чл. 280, ал. 2 от ГПК) се разглеждат „общо” висящите производства, а не само висящите производства пред ВКС. Жалбоподателите изтъкват и че с касационната си жалба са направили оплакване за недопустимост на въззивното решение, което не е споменато в обжалваното определение на ВКС. С оглед на това се позовават на тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. В тази връзка жалбоподателите излагат и подробни съображения в подкрепа на становището си за процесуална недопустимост на въззивното решение.
Ответниците по частната жалба Ж. А. Я. и Ж. Г. Н. в отговорите си излагат становища и съображения за неоснователност на жалбата. Ответникът по частната жалба А. Г. К. не е подал отговор в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК – в действащата й редакция – след изменението й със ЗИД на ГПК (обн. в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 от ПЗР на този ЗИД на ГПК, сега действащата редакция на чл. 280, ал. 2 от ГПК е в сила от 21.12.2010 г.; а съгласно § 25 от ПЗР на същия ЗИД на ГПК, висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Съгласно трайно установената и еднозначна практика на ВКС, последната разпоредба има предвид висящността на производството пред съответната съдебна инстанция към момента на влизането в сила на тази разпоредба – също 21.12.2010 г. Критерий за висящността на касационното производство е датата, на която е подадена съответната касационна жалба, която пренася висящността на спора пред по-горната съдебна инстанция – ВКС. От това следва изводът, че на 21.12.2010 г., когато е влязло в сила изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК, в случая касационното производство не е било висящо, защото до този момент жалбоподателите не са били обжалвали въззивното решение № 473/28.11.2012 г., което не е и било постановено към тази дата. Както към момента на постановяването на въззивното решение, така и към релевантния момент на подаването на касационната жалба срещу него – 11.01.2013 г., съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК – в действащата й и понастоящем редакция, въззивното решение не е подлежало и не подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният по делото иск за собственост върху недвижим имот е с цена под 5 000 лв., съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка № [ЕГН]/23.08.2007 г. В тази връзка следва да се отбележи и че съгласно ТР № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него, цената на иска се определя на база данъчната оценка на недвижимия имот към датата на подаването на исковата молба, като по-нататъшни изменения на данъчната оценка не могат да повлияят на цената на иска, след като въпросът за последната вече е бил разрешен по делото по реда на чл. 70 от ГПК, респ. по реда на чл. 56 и чл. 57 от ГПК (отм.).
Неоснователни са и останалите доводи в частната жалба. В. в т. 1 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към него, въпрос дали е налице или не основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо, е въпрос по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Той може да бъде поставян и разгледан от ВКС единствено ако касационната жалба е процесуално допустима – ако са налице всички положителни процесуални предпоставки и няма процесуални пречки за това, и конкретно в случая – ако не беше налице процесуалната пречка по чл. 280, ал. 2 от ГПК и въззивното решение подлежеше на касационен контрол. Поради това, преценката дали следва да бъде допуснато или не касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, която е последваща, няма никакво отношение към предхождащата я преценка за процесуалната допустимост на касационната жалба, включително – и с оглед приложението на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения, подадената от жалбоподателите касационна жалба се явява процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и не следва да бъде разглеждана от касационната съдебна инстанция, както правилно е прието и постановено с обжалваното определение № 225/20.09.2013 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Поради това, същото, като постановено при правилно приложение на процесуалния закон, и като валидно и процесуално допустимо, следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 225/20.09.2013 г., постановено по гр. дело № 2351/2013 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.