2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 29.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 855/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. Й. от гр. П., приподписана от адвокат с приложено пълномощно, срещу определение № 9230 от 15.06.2010 г. по ч. гр. д. № 12363/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав. С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от М. Й. частна жалба срещу разпореждане от 30.10.2009 г. по гр. д. № 38778/2009 г. на Софийски районен съд, 70 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради невнасяне на дължимата държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като е внесъл държавната такса във връзка с предявения срещу ЗАД „А.” иск пред друг първоначално сезиран съд и не дължи повторното й внасяне за производството пред Софийски районен съд. Прави искане за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изпълнение на дадени от въззивния съд указания жалбоподателят е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. В изложението са възпроизведени и доразвити доводите за неправилност на обжалваното определение, без да се сочат и обосновават основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба ЗАД „А.” – гр. София не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на Софийски районен съд, с което е върната подадената от М. Й. искова молба и е прекратено производството по гр. д. № 38778/2009 г., съставът на Софийски градски съд е приел, че разпореждането е законосъобразно, тъй ищецът не е представил доказателства за внасяне на указаната от съда държавна такса върху цената на иска в размер на сумата 279.82 лв. Твърденията на ищеца – частен жалбоподател, че таксата е внесена по сметка на П. районен съд, пред който първоначално е предявен искът, и не се налага повторното й внасяне за производството пред Софийски районен съд, е счетено за недоказано, а развитите в тази насока доводи – за неоснователни. Изложени са съображения, че представената разписка за внесена държавна такса по сметка на П. районен съд е относима към друго дело – гр. д. № 5032/2009 г. на Софийски районен съд, 77 състав, приключило с влязло в сила определение за прекратяване, поради което не доказва изпълнение на указанията относно таксата, дължима за воденето на гр. д. № 38778/2009 г.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на което, съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.3 от ГПК, е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. частния жалбоподател; Касационният съд не е длъжен и не може да извежда въпроса от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира, когато е неясно поставен.
В частната жалба, а и в депозираното изложение, частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който според вижданията му е обуславящ за прекратяването на производството по предявения от него иск. Дори да се приеме, че от обстоятелствената част на изложението като обуславящ може да бъде изведен въпроса за дължимостта на определената от съда държавна такса, по отношение на този въпрос не са посочени и обосновани нито една от допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, наличието на които е абсолютно необходимо за достъпа до касационен контрол. Доводите в изложението касаят изцяло правилността на обжалвания съдебен акт и са относими към основанията по чл.281, т.3 от ГПК за касационно обжалване, не и към основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При отсъствие на обосновка относно приложното поле на касационното обжалване и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, определението по ч. гр. д. № 12363/2009 г. на Софийски градски съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 9230 от 15.06.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 12363/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :