О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1739/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Р. И. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. К. Г. Т., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 315 от 04.12.2012г. по в.гр.д. № 322/2012г., с което е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд, № 38 от 19.03.2012г. по гр.д. № 1197/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Й. Р. И. иск за прогласяване за нищожна на сключената по гр.д. № 2686/2009г. спогодба като сключена от лице без представителна власт.
Ответниците по касация С. П. Р. и Д. П. Ч. в подадения от пълномощника им адв. Н. М. П. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация К. Р. И., Р. В. И., Р. М. Р., В. М. Р. и М. М. Р. в подадения от пълномощника им адв. В. И. К. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Й. Р. И. иск за прогласяване за нищожна на сключената по гр.д. № 2686/2009г. спогодба поради липса на представителна власт на адв. С. Ц., след съвкупна преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че ищецът е упълномощил по надлежния ред адв. С. Ц. да го представлява по гр.д. № 2686/2008г. по описа на Великотърновския районен съд, включително за сключване на спогодба. Приел е, че както при сключване на спогодбата, така и след одобряването й по делото е било налично пълномощно, с което Й. Р. И. е упълномощил адв. Ц. да го представлява в производството за делба. При тази фактическа обстановка е приел от правна страна, че при подписването на спогодбата адв. С. Ц. е имал представителна власт, следователно спогодбата не е недействителна спрямо Й. Р. И.. Обстоятелството, че след подписване на спогодбата и одобряването й от съда пълномощното е изчезнало от делото не е основание да се направи друг извод.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Й. Р. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото и решаването им в противоречие със съдебната практика на две групи въпроси. Първата група е свързана с възможностите за устно упълномощаване: може ли да се извърши мълчаливо упълномощаване без да се отрази изрично при хипотезата на чл. 33, изр. трето ГПК; може ли да се вписва в протокола от с.з. на устното упълномощаване, без представляваният да го е изразил устно или да го приема мълчаливо; може ли упълномощаване в с. з., което не е вписано изрично в протокола да дава право на мнимия представител да сключва спогодба. Втората група въпроси са свързани с потвърждаване на действието на мнимо представлявания: кой, кому и кога може да извърши ратификация на действието на действията на мнимо представлявания; може ли потвърждаването да бъде извършено от трето лице, което не е овластено; може ли ратификацията да се извърши от мним представител; каква е формата и начина на потвърждаване на действията на мнимо представлявания; може ли това да се извърши мълчаливо или чрез конклудентни действия между лица, които не са търговци. Прилага съдебна практика – решение № 153/1958г. ОСГК на ВС по прилагането на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, решение № 238/1991г. ІІ г.о. ВС по прилагането на чл. 39, ал. 1 ЗЗД и съдебни актове на Върховния административен съд.
Върховният касационен съд намира, че поставените въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са от значение за решаването на делото. Материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по-горе въззивният съд е отхвърлил претенцията за недействителност на спогодбата с мотиви, че при подписването на спогодбата и одобряването й от съда адв. С. Ц. е имал представителна власт по силата на представено по делото пълномощно. Въпросите, свързани с устно упълномощаване и с потвърждаване на действията на мним представител не са предмет на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 315 от 04.12.2012г. по в.гр.д. № 322/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: