3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр. София, 06.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Борислав Белазелков
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2922/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. К. К. срещу въззивно решение № 1255/21.05.2018г., постановено по в.гр.д. 6074/2017г. на САС, 8 състав, с което е уважен частично искът му по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 3000лв., причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение.
За да уважи частично иска, въззивният съд е установил основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за незаконно повдигнато обвинение, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото обвинение, че е ограбил жена, с която преди това е осъществил платен сексуален акт. А относно размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е преценил обстоятелства, които имат значение за присъждане на по- висок размер на обезщетение, но така също и за неговото намаляване. Във връзка с това е било установено, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление(грабеж), предвиденото наказание е лишаване от свобода от 6 до 10 години, установени са многобройните действия на процесуална принуда, включително наложената мярка за неотклонение „задържане на обвиняем за 72 часа“, неразумният срок на производството, продължило около 4 години, накърнените чест и достойнство в отношенията с приятели, колеги и семейство. Но едновременно с това съдът е приел, че наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500лв. е лека и тя не е ограничила социалните контакти на ищеца, трудовото правоотношение е запазено и ищецът е извършил неморални действия като е осъществил платен сексуален акт с жена, която впоследствие е подала сигнала за извършения грабеж. Също така съдът е приел, че преживеният стрес е бил с умерена интензивност около 5 месеца, но е преодолян напълно.
По повод приетото от въззивния съд, в касационната жалба се излагат оплаквания, че съдът не взел предвид възрастта на ищеца, процесуалната принуда, развалените отношения с приятели, съседи, колеги и семейство. Освен това не били отчетени видът на престъплението и наложената мярка за неотклонение, влошено здравословно състояние, прекратените отношения със съпругата и прекратеното трудово правоотношение. В нарушение на процесуалния закон не бил допуснат трети свидетел за установяване на болките и страданията.
Във връзка с доводите в касационната жалба, в изложението се иска допускане на касационно обжалване заради допуснато противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал.1, т.1 ГПК) по следните въпроси: 1. Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?; 2. Длъжен ли е съдът да изясни значението на всяко релевантно обстоятелство за определяне на справедливо обезщетение?; 3. До кой момент ответникът може да въвежда възражения срещу иска?; 4. Възможно ли е съдът да основе мотивите си на предположение?; 5. Следва ли да се съобразят всички доказателства за установяване на причинно- следствената връзка за прекратяване на трудовото правоотношение?; 6. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения?; 7. Длъжен ли е съдът да допусне поискан свидетел за установяване на релевантен по делото факт?.
Направеното от касатора искане за допускане на касационно обжалване е неоснователно според настоящия състав на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо в производството по чл.288 ГПК да се установи, че по поставен в изложението правен въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС(т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая първият и вторият въпрос са поставени във връзка с тълкуването на чл.52 ЗЗД, но въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, напротив позовал се е на указанията в ППВС №4/68г. и практиката по чл.290 ГПК и въз основа на установените по делото обстоятелства е преценил значението им за размера на обезщетението. За разлика от твърденията на касатора, въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства имащи значение за увеличаване размера на обезщетението, но видно е, че решаващите му мотиви за ниския размер на присъденото обезщетение е неморалното поведение на ищеца, изразяващо се в ползването на платени сексуални услуги, тъй като съществува явно противоречие между позицията му за накърнен морал, за причинени морални вреди и интензивни морални страдания и същевременно нарушените от негова страна морални норми за вярност, за забрана на платения секс и ненакърняване на телесната цялост(в наказателното производство е било установено, че е ползвал платените сексуални услуги нееднократно от жената, която е подала сигнала срещу него, както и че е ползвал за това служебния автомобил и апартамент на колега, а последният път е избутал същата жена от движещия се автомобил, за да и причини леки телесни повреди).
Липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване и по третия и четвъртия въпрос. Те са поставени във връзка с твърдението на касатора, че възражението за липса на причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и раздялата с фактическата съпруга е било преклудирано, а освен това съдът недопустимо е приел, че е вероятно тя да липсва. Причинната връзка е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и ищецът носи тежестта да го докаже при условията на пълно и главо доказване. Възражението, че този факт не е доказан не се преклудира, защото това е правен довод, а не е упражняване на материалноправно възражение или посочване на правопрепятстващо обстоятелство. Достатъчно е да съществува вероятност за липса на причинна връзка, за да се приеме, че тя не е доказана при условията на пълно и главно доказване. Въззивният съд е приел, че незаконното обвинение не е единствена причина за раздялата с фактическата съпруга, тъй като предпоставка за тази раздяла били и действията на ищеца, по повод на които се е стигнало до незаконното обвинение- осъществения полов акт с друга жена срещу заплащане.
Липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване и по петия въпрос, защото съдът е съобразил всички доказателства по делото относно причините за прекратяване на трудовото правоотношение и е приел, че не е доказана причинната връзка между незаконното обвинение и прекратяването на трудовото правоотношение. От решаващо значение за съда е била констатацията от трудовата книжка на ищеца, че трудовото правоотношение е било прекратено 2 години след обвинението поради намаляване обема на работа.
Шестият поставен въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като за установяване на причинна връзка между незаконното обвинение и заболяванията, които ищецът твърди да е получил е необходимо използването на специални знания. В този случай свидетелските показания не са годно доказателствено средство, а представеното по делото медицинско направление е без доказателствена стойност, тъй като не удостоверява заболявания, а само дати на извършени прегледи.
Не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване и по седмия въпрос, тъй като въззивният съд е приел, че болките и страданията се установяват от разпитаните вече двама свидетели за същите обстоятелства и приетата съдебно- психиатрична експертиза, поради което разпитът на трети свидетел за същите обстоятелства не е необходим. Този въпрос щеше да има значение само при положение, че съдът не е допуснал допустимо и относимо доказателство, а след това е приел, че доказването не е осъществено, но в случая е налице обратната хипотеза.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1255/21.05.2018г., постановено по в.гр.д. 6074/2017г. на САС, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: