О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 16.07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 143/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Р процесуален представител на ищеца П. П. П. от град С., против въззивно решение №224/29.7.2009 г. по гр.д. №54/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №994/20.11.2008 г. по гр.д. №101/2006 г. по описа на Сливенския районен съд, V-ти състав, с което е отхвърлен предявения от П. П. П. от град С. против С. “Б” – град С., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и уважен предявения от С. “Б” – град С., против П. П. П. от град С. иск с правно основание чл.108 ЗС.
С въззивното решение Сливенския окръжен съд е приел по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД поради липса на съгласие по смисъла на чл.84, ал.2 ТЗ не е налице валиден предварителен договор. Относно иска по чл.108 ЗС въззивната инстанция е приела, че по делото няма доказателства, че въззивникът по обратния иск владее имота на някакво правно основание. Освен това са направени изводи, че сделката, оформена в нот.акт №143/2005 г. има разпоредителен характер по отношение на прехвърлителя на правото на собственост на недвижимия имот, а по отношение на приобретателя на правата върху този имот – С. “Б”, сделката няма разпоредителен характер, поради което не е било необходимо като страна по договора да вземат участие и двамата съдружници. До този извод съдът е достигнал, изхождайки от това, че нито по закон, нито съгласно дружествения договор е било налице изискване дружеството винаги да се представлява то двамата съдружници едновременно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществени материалноправни въпроси, именно:
1. “Съществува ли в разпоредбата на чл.84, ал.2 ТЗ изискване да е налице съгласие на всички съдружници в събирателното дружество, за да може последното валидно да придобие недвижим имот ? Ако съществува такова изискване императивно ли е то, т.е. ако съдружник в С. сключи договор по силата , на който дружеството придобие недвижим имот, но липсва съгласието на останалите съдружници за сключването на такъв договор, съгласно изискването на чл.84, ал.2 ТЗ, този договор действителен ли е и ако не е, каква е формата на неговата недействителност ?”, и 2. “Може ли несобственик да ревандикира недвижим имот ?”.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – С. “Б” – град С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставените от касационния жалбоподател въпроси са от значение за спора, но въззивната инстанция не е дала отговор на тях, въпреки наведените във въззивната инстанция оплаквания. Сливенският окръжен съд не е дал отговор по оплакването за приложението на чл.84, ал.2, предложение първо ТЗ, който изисква съгласие от всички съдружници за придобиването на вещни права. Изложени са мотиви относно представителството при сключването на договора като съдът е стигнал до извод, че “не е било необходимо като страна по договора да вземат участие и двамата съдружници, основавайки се на закона и дружествения договор.
Поради това релевантния за допускането на въззивното решение до касационно обжалване въпрос е процесуалноправен, а именно: “Следва ли съдът да се произнесе по довода на касационния жалбоподател в настоящото производство – въззивник пред окръжния съд, наведен във въззивната жалба относно нарушението на разпоредбата на чл.84, ал.2, предложение първо ТЗ при придобиване на процесния имот от събирателното дружество ?”. Такъв въпрос обаче в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен.
Ето защо въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №224/29.7.2009 г. по гр.д. №54/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №СО-05-01-5917/02.9.2009 г. подадена от адв. Р процесуален представител на П. П. П. от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: