Определение №844 от по ч.пр. дело №519/519 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 844
 
София, 14.07.2009 год.
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,  ГК, ІІІ г.о.    в закрито заседание на девети юли, две хиляди и девета  година в състав:
 
Председател:  Капка Юстиниянова
Членове:  Любка Богданова
                    Светла Димитрова
 
при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова            гр.д. № 269   по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. у. “Н”, гр. Б. срещу въззивно решение № 522 от 10.10.2008 год. по гр.д. № 389/2008 год. на Благовградския окръжен съд, с което е отменено решението от 7.03.2005 г. по гр.д. № 861/2002 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Б. Г. срещу Ю. у. “Н”, гр. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ, както и по чл.344, ал.1, т.3 КТ до размера на сумата от 1063.62 лв., като вместо това е постановено ново, с което е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ заповедта за дисциплинарно уволнение на М. Б. Г., наложено със заповед № 3-61/20.05.2002 г., възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност “инспектор – задочно обучение” в Правно-исторически факултет на ЮГУ “Неофит Рилски-Благоевград, осъден е университета да заплати на Г. на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ сумата 1063.62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.08.2002 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.198, ал.1 КТ.
Ответницата по касационната жалба М. Б. Г. в писмения отговор изразява становище решението в обжалваната част, като правилно да се остави в сила.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване следва да се допусне, поради следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на М. Г. срещу ЮГУ “Н”, гр. Б. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и отмени заповед № 3-61/20.05.2002 на ректора на ЮГУ, с която й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” въззивният съд е приел, че наложеното наказание не съответства с тежестта на извършеното нарушение според критериите по чл.189, ал. 1 КТ. Приел е, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание за неспазване на техническите и технологични правила, установени в Правно-историческия факултет- издадено уверение на С. Димова за завършено висше образование по специалност “П”, като под същия номер е изведено уверение и на друг студент, изходящият номер на издадено уверение за завършено висше образование на М. Михайлова липсвал; екземпляр от издадените уверения липсвал в папката, в която остават по един екземпляр от всички уверения за архива на факултета не съответствало на тежестта на установеното нарушение. Липсвали данни нарушенията да са извършени умишлено, в този период работата била много напрегната с оглед големият брой студенти, които инспекторите обслужвали, ищцата била дългогодишен служител и нямало данни за констатирани нарушения към настоящия момент.
Поставеният материалноправен въпрос е, при преценката на законността на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 КТ длъжен ли е съдът да извърши съдебен контрол за спазване съответствието между тежестта на извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.
По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд. С оглед на изложеното се налага изводът, че е налице решен от въззивния съд материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 КТ.
Жалбоподателят следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 81.27 лв., в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 522 от 10.10.2008 год. по гр.д. № 389/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, по касационната жалба на Ю. у. “Н” гр. Б..
Указва на Ю. у. “Н”, гр. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 81.27 лв.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. при ВКС, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
 

Scroll to Top