3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
гр. София, 24.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3125/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на П. Д. Т. срещу въззивно решение №8/ 28.03.2017г., по гр.д. 450/2016г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 540/ 12.10.2016г. по гр.д. 2166/2015г. на Видински районен съд, с което е обявен за недействителен спрямо [фирма] договор за дарение на недвижим имот от 18.05.2011г., материализиран в нот.акт №26, том ІV, н.д. 297/2011г. на нотариус Т.А., с район на действие В., сключен между П. Д. Т. и Д. М. Т., на основание чл. 135 ЗЗД.Към касационната жалба е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В срока за отговор [фирма] е възразила, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищецът [фирма] твърди в исковата молба, че е кредитор на П. Тонов по договор за банков кредит от 2007г., рефинансиран през 2012г., който кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и банката се е снабдила за вземането си със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. По образуваното изпълнително дело не било открито имущество на длъжника срещу което да се насочи принудителното изпълнение, поради което банката е предявила настоящия иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като длъжникът през 2011г. бил дарил свой собствен недвижим имот на баща си.
В срока за отговор ответниците П. Т. и Д. Т. са възразили, че дарението е било извършено преди вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, предсрочната изискуемост на кредита била настъпила след дарението и надареният не е знаел за увреждането.
По предявеният иск въззивният съд е приел, че банката е кредитор на П. Тонов, извършеното дарение е увреждаща сделка за банката, а ответниците са знаели за увреждането, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен. Пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание, страните не са искали събирането на доказателства и въззивният съд не се е произнасял по допускането на доказателствено искане по чл. 266 ГПК.
Касаторът П. Тонов е останал недоволен от въззивното решение като в Изложението за допускане на касационно обжалване подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, но не формулира правен въпрос. Въпреки липсата на поставен въпрос, касаторът е изразил становище, че въззивният съд се е произнесъл по искане, което не е било своевременно депозирано, в нарушение на чл. 266, ал.1 ГПК и е представил практика на съдилищата, включително и задължителна практика на ВКС по приложението на тази правна норма.
При тези данни относно обхвата на спора, правните изводи на въззивния съд, поставения въпрос и подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, който следва да е включен в обхвата на правния спор и да е обусловил правните изводи, както и по този въпрос да липсва задължителна практика на ВКС и въпросът да се разрешава противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал.1, т.2 ГПК/.
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, поради което липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Освен това становището му за нарушение на чл. 266, ал.1 ГПК е неотносимо спрямо извършените от съда и страните процесуални действия. Пред въззивната инстанция страните не са искали събирането на доказателства и съответно въззивният съд не се е произнасял по такова искане.
Поради липсата на предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8/ 28.03.2017г., по гр.д. 450/2016г. на Видински окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: