О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
София, 31.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3929/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е касационна жалба, вх.№24725/24.8.2018 г., подадена от адв. Г. М. – процесуален представител на М. В. П. от [населено място], против решение №1306/11.7.2018 г. по гр.д.№1100/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение №1029/14.3.2018 г. по гр.д.№5051/2017 г. по описа на Варненския районен съд, X. състав, в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.127а СК.
В касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт и се моли за нейното уважаване.
Ответникът по касационна жалба С. В. Г., посредством процесуалния си представител – адв. С. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че касационна жалба и взе предвид отговора на ответника по нея, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 ЗУЕС, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС. В случая съдебното производство, предмет на постъпилата касационна жалба, е образувано по иск с правно основание чл.127а СК за разрешаване на пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите документи. Това производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК), обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ето защо, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№24725/24.8.2018 г., подадена от адв. Г. М. – процесуален представител на М. В. П. от [населено място], против решение №1306/11.7.2018 г. по гр.д.№1100/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №1029/14.3.2014 г. по гр.д.5051/2017 г. по описа на Варненския районен съд, XІІ състав, в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.127а СК.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: