5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№845
София20.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3515/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 132 от 17.05.2013 г. по в.т.д. № 136/2013 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1764 от 12.12.2012 г. по т.д. № 990/2012 г. на Окръжен съд [населено място] в обжалваната част – за уважаване на предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК] искове за заплащане на сумата от 42 929.15 лв., формирана като сбор от равностойността на шест вноски от по 5 000 щ.д., дължими на падежи: 30.03.2009 г., 30.07.2009 г., 30.03.2010 г., 30.07.2010 г., 30.03.2011 г. и на 30.07.2011 г. , по договор № 50/04.03.2003 г., с присъждане на разноски в размер на 4 424.02 лева.
К. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил въведените в процеса възражения за неизпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор, квалифициран от първата инстанция като договор за изработка. Наведени са доводи за неправилно тълкуване волята на страните, както и за формиране на изводи по спорното материално право въз основа на осчетоводени при ищеца разходи за извършени дейности по поддръжка на общата инфраструктура в к.к. ”Златни пясъци” и на превратно тълкуване свидетелски показания. Според касатора липсва произнасяне и по поставения от него въпрос относно намаляване на инфраструктурата в комплекса, от което произтича и намаляване обема на дейностите, извършвани от ищцовото дружество, прието за ноторно по други идентични дела на Варненския апелативен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че пороците на въззивното решение засягат съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От друга страна се твърди, че съдебни състави на Варненския апелативен съд в постановени решения по идентични дела са съобразили намаляването на обема на инфраструктурата в комплекса, в резултат на което са редуцирали съответните дължими на изпълнителя възнаграждения. За доказване на допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са представени преписи от следните съдебни актове: решение № 86 от 11.05.2009 г. по в.т.д. № 130/2009 г., решение № 228 от 25.11.2009 г. по в.т.д. № 372/2009 г. и решение № 230 от 25.11.2009 г. по в.т.д. № 466/2009 г., както и първоинстанционните решения по посочените дела, с отбелязване за влизането им в сила. В изложението не са формулирани изрично процесуалноправни въпроси, а са възпроизведени касационните доводи за необсъждане на релевирани в процеса възражения, както и за нарушаване на основополагащи принципи в гражданския процес, довели до накърняване на основни процесуални права на ответника.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В., след самостоятелна преценка писмените доказателства и на приетите в първоинстанционното производство техническа и икономическа експертизи и след обсъждане на събраните пред въззивния съд гласни доказателства, е направил извод за изпълнение от страна на [фирма]/ със свои усилия или чрез възлагане на дъщерното си дружество [фирма]/ на поетите по договор № 50/04.03.2003 г. задължения за поддържане на общи части на техническата инфраструктура на к.к.”Златни пясъци”: ВиК мрежи, отводнителна сестема, паркови и други зелени площи, плажна ивица, външно ел.захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи и тротоари, дейности по охрана на обществения ред, противопожарна безопасност и хигиенно-санитарни мероприятия в общите части на комплекса. Съобразени са отчетените в счетоводството на ищцовото дружество разходи по видове дейности за поддържането на общата инфраструктура в комплекса и установеното от св.С. тяхно фактическо извършване.
За неоснователно е прието възражението на въззивника /сега касатор/ за сключване на договора с оглед личността на изпълнителя по съображения, основани не само на договорни клаузи, но и при съобразяване на разрешителния режим за извършване на част от дейностите по охрана и опазване на обществения ред. Направен е извод, че още при сключване на процесния безсрочен договор страните са били наясно, че тези дейности ще бъдат извършвани чрез възлагане на трети лица, поради което не е налице нарушение на договора от страна на [фирма].
Въззивният съд е достигнал до същите правни изводи, формирани от първата инстанция, а именно за неизпълнение на задълженията на ответното дружество за заплащане на сумите по договора /извън периода, за който претенциите са отхвърлени поради погасяването им по давност/, като е препратил и към мотивите на Окръжен съд – Варна.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че касаторът не е формулирал изрично материалноправни и процесуалноправни въпроси, обосноваващи наличието на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Непосочването на такива въпроси, които да са разрешени от въззивната инстанция, обусловили правните изводи по спорното материално право съставлява достатъчно основание за отказ на касационната инстанция да допусне обжалването. В посочения смисъл са дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС задължителни указания по приложение на процесуалния закон.
Дори и да се приеме, че настоящият съдебен състав следва да конкретизира правните въпроси въз основа на наведените от касатора доводи, а именно: за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като прецени исканията и възраженията на страните и доказателствата по спора и да формира собствени фактически и правни изводи и за възможността да се редуцира предвидено в договора възнаграждение за поддържането на инфраструктурата в целия комплекс при намаляване на нейния обем поради последващо застрояване, това не променя извода за липсата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. В случая касаторът е обосновал искането за достъп до касация с поддържаните в жалбата касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт по чл.281, т.3, предл. първо и второ от ГПК, което е недопустимо. Както в жалбата, така и в изложението на основанията за достъп до касационно обжалване липсва разграничение между основанията по чл.280, ал.1 и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно изричните постановки на цитираното ТР № 1/2010 г. касационната инстанция не би могла да преценява правилността на изводите на решаващия състав в производството по чл.288 ГПК, които са изведени след преценка на конкретни факти по делото и на доказателствения материал, при съобразяване на очертания с въззивната жалба обхват на въззивното производство.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно разглеждане на спора, е необходимо да се отрази, че не са налице и поддържаните допълнителни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да мотивира своето решение, като се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите на страните, е формирана практика на ВКС – например, решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г., ІІ т.о, решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр.д. № 746/2010 г., І г.о., решение № 221 от 18.01.2013 г. по т.д. № 46/2012 г. и др. Именно затова не би могло да се приеме, че произнасянето по въпроса, свързан с приложението на чл.236, ал.2 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая липсват данни за отклонение от цитираната задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика, а доколко изводите на въззивната инстанция са правилни не би могло да се преценява при произнасяне по селективните критерии по чл.280, ал.1 ГПК. Що се касае до представените от търговското дружество касатор влезли в сила въззивни решения, те не доказват твърдението за противоречиво разрешаване на изведения материалноправен въпрос. Макар и спорното материално право по отделните дела да произтича от правоотношения с различни търговски дружества по договори за поддържане на общата инфраструктура в к.к.”Златни пясъци”, или клаузи от приватизационни договори, не може да се приеме, че се касае за идентични дела. От мотивите на цитираните по-горе съдебни актове е видно, че изводите на отделните съдебни състави на въззивната инстанция са формирани след преценка на конкретни факти и доказателства по всяко едно от делата, при отчитане на съответното изпълнение или неизпълнение на всяка една от възложените на ищцовото дружество дейности, съставляващи част от комплексния характер на дължимата от [фирма] престация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 132 от 17.05.2013 г. по в.т.д. № 136/2013 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: