3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 13.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №258/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. АД срещу решение №618 от 14.04..2011г. по гр.дело № 577/2010г.на Софийски апелативен съд в частта , с което е потвърдено решение от 09.09.2006г на Софийски градски съд по уважен частично иск на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД ,задето ответникът без основание е лишил от ползите собственика на недвижим имот , в размера на правата на предявилия иска съсобственик , като е задържал и ползвал имота до връщането му , с което се е обогатил неоснователно . Постъпила е и насрещна касационна жалба от В. М. А., в частта , с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за лихви на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД
В приложеното към жалбата на [фирма] изложение на основанията по допускане до обжалване се формулира въпрос обогатил ли се е неоснователно ответника и в какъв размер , съответно обеднял ли е ищеца. Поддържа се при конкретните обстоятелства решението на САС да е в противоречие с ППВС № 1 / 1979г , тъй като вместо на доказателства , изводите се основавали на предположения. Наличието на бензиностанция в имота не е достатъчно за да се приеме ,че е извличана облага от нея . Тезата на касатора е , че не е установено обогатяване , тъй като не са анализирани икономическите резултати. Обогатяване е презюмирано , вместо да се докаже . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1ГПК ,по същия въпрос се поддържа и основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК Формулира се тезата , че ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементи на фактическия състав по чл. 59 от ЗЗД Приложени са решения от практиката на ВС на РБ като пример за изисквано от ищеца пълно доказване.
Ответникът по жалбата оспорва основанията за нейното допускане до разглеждане .В обжалваната от насрещната страна част решението съответства на практика по реда на чл. 290 ГПК , която се цитира и прилага .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросите в изложението преформулират по същество общ въпрос , по който не е налице противоречие между обжалваното решение и указанията на ППВС № 1 / 1979г , съответно не е налице противоречие по въпроса за необходимото доказване на предпоставките за уважаване на иска в случая ,че ответникът ,чуждо на собствеността лице , което няма правно основание за задържа имота , го е задържал във вида на построен върху него стопански обект и прилежащ терен . Съгласно постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховен касационен съд ,изразена в реш. № 378/2010г гр.д.№148/2009 ІV г.о и реш.№131/2009г д.№268/09 І ТК и реш._251/10 гр.д. №366/09 ІІІ г.о ,без значение за основанието и размера на иска е конкретната печалба на ответника ,той се е обогатил като си е спестил наем и дължи обезщетението по чл. 59 ЗЗД , предвид установените за конкретния имот средни наемни пазарни цени . Същият подход е следвал и въззивния съд в обжалваното решение , като е приел иска за основателен и доказан по размер , въз основа на приетото заключение на вещи лица .
За пълнота следва да се изтъкне , че тезата за непроведено от ищеца пълно доказване не е правен въпрос . Няма основание да се счита , че е игнорирана необходимостта от доказване на фактическите основания на иска , понеже съдът ги е приел за доказани. Без връзка с възприетата фактическа обстановка и решаващите изводи на въззивния съд , коментарът в жалбата не е довел до конкретизация , въпреки цитирането на съдебна практика. По предмета на доказване при неоснователно обогатяване в резултат на лишаване на собственика от ползите , свързани с определени вещи , въззивният съд е следвал константната практика
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по жалбата на [фирма] .Поради това постъпилата от В. М. А. насрешна касационна жалба не следва да се разглежда .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №618 от 14.04..2011г. по гр.дело № 577/2010г.на Софийски апелативен съд в частта , с което е потвърдено решение от 09.09.2006г на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .